139 дряновци са били в състава на българското опълчение

Д-р Венелин Бараков, уредник в Исторически музей-Дряново: „Те участват в бойните действия на Предния отряд, командван от ген. Й. Гурко и допринасят за освобождаването на Елена, Търново, Трявна, Габрово, Килифарево и др.селища“

Още преди обявяването на войната руското командване обмисля привличането на българите към руската армия и военните действия. Обявена е широка кампания по набиране на доброволци, чиято издръжка се осигурява от Московския славянски комитет. Военното подразделение на българското опълчение е базирано в Кишинев. За командир на Опълчението е избран ген. Столетов. Тези исторически факти припомня д-р Венелин Бараков, уредник в Исторически музей-Дряново.

„На 12 април 1877 г. българските опълченци посрещат с „ура” манифеста за обявяване на война на Османската империя. Лично Александър II приема строя на българското опълчение, което израства във военно отношение за няколко месеца и се превръща в гръбнака на бъдещата българска армия. 117 души от Дряново се записват като доброволци в Опълчението след освобождаването на града от Предния отряд на руската армия. Общият брой на дряновци в състава на Българското Опълчение е 139 души. Те участват в бойните действия на Предния отряд, командван от ген. Й. Гурко и допринасят за бързото придвижване на отряда към Балкана, за освобождаването на Елена, Търново, Трявна, Габрово, Килифарево и др.селища“, обяснява д-р Бараков.

По думите му най-многобройно е присъствието им в IV-та дружина – 12 души, в VIII-а дружина – 22 души и особено в X дружина – 49 души. Сред имената на дряновските опълченци се четат образовани и работливи люде, които дават своя принос за освобождението на България: Генчо Косев Бояджиев, 10 дружина, 4 рота; Михаил Косев Бойчинов, 10 дружина, 3 рота, постъпил на 02.08. 1877 г.; Нено Минчев Кротев, 10 дружина, 3 рота, постъпил на 02.08. 1877 г.; Минчо Иванов Праздников, 10 дружина, 3 рота, постъпил на 2 август 1877 г.; Станчо Маринов Тананов, 10 дружина, 4 рота, Ганю Губерков, 10 дружина, 4 рота, постъпил на 2 август 1877 г.

„В Опълчението воюват и калени в борбите за национално освобождение изпитани революционери – общо 15 души, сред които се открояват имената на двамата Ботеви четници – Досю Стойнов и Станко Славчев.

В началото на юли опълченците превземат прохода Шипка. Ген. Гурко настъпва на юг от Балкана по направление на Стара Загора. Градът е превзет, но за кратко. Започва битката за Стара Загора и спасяването на светинята на Българското Опълчение – Самарското знаме. Многочисленият турски противник изтласква руската армия от града, след което тя се връща да брани прохода Шипка“, посочва д-р Венелин Бараков.

Той допълва, че между 21 и 26 август са епичните боеве на връх Св. Никола и Шипка, при които дейно участие взема българското опълчение, в т.ч. и дряновци. Войските на Сюлейман паша са спрени и това спасява не само прохода, но и изхода на цялата война. Българите воюват смело и решително, с което печелят широко одобрение.

„Така българската свобода е пропита и с кръвта на Опълчението и е заслужена с достойните действия на българите-опълченци.
Вечна памет на героите!“, казва в заключение д-р Венелин Бараков.

Веселина АНГЕЛОВА

снимки-Исторически музей-Дряново