Дружеството „Пчела“ съществува от 118 години и обединява пчеларите в Дряново
Дружеството „Пчела“ е една от най-старите структури в Дряново, защото съществува и развива дейност вече 118 години. Организацията обединява местните пчелари.
На територията на общината се отглеждат близо 2500 пчелни семейства в над 40 пчелина.
Милеещи за развитието на бранша стопанисват Дома на пчеларя, който се намира се ул. „Пенчо Черковски“.
Отдадени на медоносния бизнес разказват любопитна история.
„Към 1893 г. като голям пчелар в града и околията се е славел Станчо К. Лафчиев – Болтара. В местността „Припека“ в покрайнините на града той имал стотина кошера. Като загубен в трънаците се гушел един дъсчен кошер, система Джирзон. Стопанинът на пчелина го купил от пчеларя Недялко Дафинов от с. Михалци, а пазачът, дядо Петко Лозичанина, с удоволствие сочел на посетителите това “дяволско сандъче”, без да посмее да го отвори. Неговата роля била само да пази пчелина и да прибира рояците“, разказва паметливи пчелари.
По думите им този джирзонов кошер е първият модерен кошер, който бил донесен в Дряново, а Станчо Болтата може да се смята за родоначалник на новото пчеларство в града и околията.
„За съжаление, този кошер не изиграл своята роля. Той останал незабелязан от пчеларите, които не проявили никакъв интерес към новото, модерното пчеларство, и, забравен между тревите в местността „Припека“, един ден кошерът окончателно изчезнал. През 1895 г. дряновецът П. Робов, който бил учител в с. Сухиндол с група учители, между които бил и Марко Вачков, посетили модерния пчелин на учителя Недялко Дафинов в с. Михалци. Силно впечатление им направила добрата наредба на пчелина и трърде задоволителния доход, който давал“, споделят запознати с историята.
Те допълват, че през 1897 г. П. Робов, като учител в Пирдопска околия, е имал възможност да се опознае с големия пчелар Г. Гергов и две години да следи живота на неговия добре подреден, с модерни кошери пчелин. След завръщането му като учител в с. Килифарево, през 1900 г., той прилага наученото като създава свой пчелин в Дряново, който към 1910 г. е наброявал към 50 семейства, всички поставени в Дадън-Блатови кошерища.
„Този пчелин достойно изиграва своята роля за подема на пчеларството в Дряновска околия. Като технически ръководител на пчелина дълги години бил баща му Косю Обрешков, бивш търговец. Вратите на пчелина били отворени по всяко време за интересуващите се от новото пчеларство. Там те получавали напътствия и съвети. Предоставяна им била пчеларска литература, амки, пити и пр.“, обясняват вещи в занаята.
През 1919 г. пчелинът обаче се лишил от техническия си ръководител, който починал, а през 1928 г. изгубил и идейния си вдъхновител, който се изселил от града. Две години пчелинът останал под непосредствените грижи на външни хора и имало опасност доброто дело да се забрави, както и образецът и школата на пчеларството в града и околията, създадени с толкова грижи и труд.
„През есента на 1930 г. дворцов пчелар, със специален за целта вагон, пристигнал в Дряново, натоварил пчелина, прикачил вагона на бързия влак и откарал кошерите направо в стопанството на Негово Величество Царя при двореца Враня край София“, гласи щастливата развръзка на впечатляващата история.
Веселина АНГЕЛОВА
