Крепостта „Боруна“ край Дряновския манастир преди 17 века е пазела от нашествията на готи и хуни
Д-р Венелин Бараков: „Мащабни разкопки в района са правени в началото на ХХ век под ръководството на проф.Атанас Милчев“
Крепостта „Боруна“ край Дряновския манастир преди 17 века е пазела района от нашествията на готи и хуни. Това споделя д-р Венелин Бараков, уредник в Исторически музей-Дряново.
„През втората половина на XX в. под ръководството на проф. Атанас Милчев се провеждат мащабни археологически разкопки в района на Дряновския манастир, които довеждат до разкриването основните паметници на средновековната крепостна архитектура. В резултат на проучванията са разкрити фортификационни съоръжения-крепостни стени и кули, жилища, църква, стопански и занаятчийски сгради, некрополи“, разкрива д-р Бараков.
Открити са многобройни движими находки, които позволяват да се датират етапите в обитаването на крепостите, да се изяснят причините за тяхната поява, да се определят техните функции, времето на изграждане и хронологията на укрепителните съоръжения, да се изследва развитието им във времето и пространствените трансформации на селищата, да се проучи бита и качеството на материалния живот в тях и пр.
Той обяснява, че крепостта в местността „Боруна” е една от двете крепости, проучени при Дряновския манастир. Нейното изграждане се отнася към средата на IV в. Крепостта е издигната в стратегическа местност, на скалисто, естествено укрепено възвишение, в близост до пътя Дискодуратере – Августа Траяна през Тревненския проход. В този начален период от нейното съществуване тя има подчертано военно-охранителни функции, както показват археологическите разкопки.
През втората половина на IV– началото на V в. в селищното развитие на района се забелязва една нова тенденция. Постоянната несигурност и заплаха от нашествията, първо – на готите, а после – на хуните, налага постепенно изместване на селищата от равнинните местности към терени, които се отличават със своята естествена защитеност, които предлагат по-големи отбранителни възможности, при условие, че бъдат допълнително укрепени с крепостни стени и кули. По този начин крепостта в м. „Боруна” при Дряновския манастир губи чисто военните си функции и се превръща в цивилно укрепено селище.
След разрушителните нападения на хуните от 441-447 г. тази тенденция се превръща в закономерност. Тя е доказателство за взаимовръзката между селищно обитаване и военна организация, така характерна за общественото развитие през късната античност.
„Крепостта „Боруна” е превзета от хунските набези в средата на V в. По археологически път това е засвидетелствано при разкопките в пласт, датиран с колективни монетни находки, чийто последни монети са от средата на V в. (на имп. Теодосий II (408-450). След хунските нашествия крепостта е възстановена, като се строи още една външна крепостна стена – протейхизма“, споделя още д-р Венелин Бараков.
По думите му твърдината достига своя най-пълен разцвет при управлението на император Юстиниан (527-565). Историческият ѝ път показва, че в края на VI – началото на VII в. тя е разрушена (пластовете от това време са опожарени). Това явление може да се свърже със съвместните походи на славяни и авари от 582-602 г.
Веселина АНГЕЛОВА
снимки-личен архив
