ВодещиКултура

Юлия Дабкова, уредник в Исторически музей-Дряново: В Дряново се е точила коприна за домашно тъкачество

Българското традиционно тъкачество се характеризира с многовековно съществуване. Тъкачеството и тъкачните технологии не могат да бъдат разгледани сами за себе си. Това е съвкупен и продължителен процес на сътворяване на красота и необходимост. В много легенди се разказва за тъкачка тъкала на златен стан. „…Долу има златна мома, тъче на златен стан….” Този трудов процес символизира богатство и умение. Това разказва Юлия Дабкова, уредник в Исторически музей-Дряново.

По думите и занаятът се е практикувал от жената в семейството и се е предхождал от много други дейности.

„За изтъкаването на платове за дрехи и постелки са нужни суровини и съоръжения. Материалите са от животински и растителен произход. Голямо значение има развитието на скотовъдството, откъдето идват вълната и козината. В околностите на Дряново са се отглеждали овце и покрай стадата и кошарите възникват колиби и махали“, споделя Дабкова.

Тя допълва, че вълната, остригана от овцете, първо се попарва с вряла вода, после се изпира и се суши на слънце, чепка се на дарак и накрая се прави къделя. Тя се слага на хурката, завързва се към нея с червен конец и започва преденето. Готовата нишка се прехвърля на масур, поставя се в совалката и се тъче.

В Дряново се е точила и коприна. Покрай реката е имало долапи (занаятчийски работилници) за добиване на грубо източена коприна – налима. Точила се е нишка от коноп и лен, а в по-късно време търговци започват да внасят памук.

„Процесът на тъкане става на стан. Хоризонталният стан е устойчива конструкция от греди под формата на правоъгълник. Състои се от две кросна, на които е навита основата, с която се създава плата. Всяка нишка от основата преминава през нищелки. Те се задвижват чрез педали нагоре-надолу. Непосредствено до тях се намира бърдото. Материалът за тъкане – вътък се навива на масур и се слага в совалка. Така започва процесът на изтъкаване на платове и постелки“, посочва Юлия Дабкова.

Някога в Дряново във всяка къща от ранно утро до залез слънце ритмично пеели станове. Знаят се имената на дряновки тъкачки – Райна поп Русчева, Мария Костурлиева, Рада Попска, Неда Каракоева, Куна Нанкова, Каля Ботева и много други жени със златни ръце.

„Готовите тъкани са вземани от търговци и продавани във Варна, Русе, Павликени, Габрово и на много други места в България. Тъкачеството е труден занаят, но интересът към него е запазен и до ден днешен“, казва Юлия Дабкова.

Веселина АНГЕЛОВА

снимки-Исторически музей-Дряново

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *