ВодещиКултура

Д-р Венелин Бараков, уредник в Исторически музей-Дряново: „Двама майстори от Дряново са строили съборната църква на Къпиновския манастир“

Малко известен факт е участието на двама дряновски майстори в построяването на съборната църква на Къпиновския манастир.

Пръв за това споменава А. Василев, а Н. Тулешков в своята монография за архитектурата на българските манастири посочва, че храмът е изграден от двама дряновски майстори. От запазените надписи по стените узнаваме имената на майсторите. Това са Пенчо и Рачо от Дряново. Това разказва д-р Венелин Бараков, уредник в Исторически музей-Дряново.

По думите на изследователя главната манастирска църква, посветена на св. Никола, е издигната в центъра на манастирския комплекс. Като архитектурен тип тя е еднокорабна, едноапсидна с притвор. От запад има екзонартекс, който е отворен към двора с дървена колонада. Покривът на църквата е двускатен. Осветлението на храма идва от малки прозорци, разположени в надлъжните стени от север и юг.

„Според легендите църквата и манастира са построени по времето на Второто българско царство при управлението на цар Константин Тих-Асен (1257-1277). Многократно разрушаван и възстановяван, манастирът последно е унищожен от кърджалиите през 1794 г. Църквата е опожарена, а манастирът – ограбен.

В началото на XIX в. при игумен Нефталим, по време на търновския митрополит Иларион, започва възстановяването на монашеската обител. Според надписите манастирската църква е построена в сегашния си вид през 1835 г.

На северната част на корниза на откритата нартика се четат имената на майсторите, изградили храма – устабашиите Пенчо и Рачо от Дряново.

Още едно име на майстор се чете на корниза на южната фасада на наоса на храма – уста Коста Арнаут.

Според последните изследвания по темата на Е. Попова уста Коста е главният строител на храма, а дряновските майстори са направили нартиката на църквата.

Това заключение изкуствоведката прави въз основа на разположението на надписите, съответно върху наоса и нартиката“, споделя д-р Бараков.

Проучвателят допълва, че конструктивните особености на църквата показват, че откритата нартика е изградена заедно с наоса на църквата или малко по-късно.

„Факт е, че в строителството на храма вземат участие дряновски майстори, което още веднъж доказва, че през първата половина на XIX в. Дряново се оформя като водещият строителен център в севернобалканските земи.

Само година по-късно, в 1836 г., друг дряновски строител ще съгради черква в Търново – „Св. Никола“, която ще го легитимира пред властта и обществеността като майстор – уста. Името на този майстор ще бъде записано със златни букви в културата на Българското Възраждане като най-влиятелният, способен и известен устабашия – първомайстор Колю Фичето“, подчертава д-р Венелин Бараков.

Веселина АНГЕЛОВА

снимки-личен архив

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *