ВодещиИнтервюта

Антоанета Ставрева, секретар на НЧ „Развитие-1869“: Почетното звание „Заслужил гражданин на Дряново“ е голяма отговорност и е заслуга на целия ми екип

-Госпожо Ставрева, Общинският съвет гласува предложение на кмета Трифон Панчев да бъдете удостоена с почетното звание „Заслужил гражданин на Дряново“. Какво е за Вас това признание?

-За мен това е още по-голяма отговорност. Не може човек да получи такъв приз и да забрави, защото той задължава да дадеш още повече от себе си. Освен това заслугата не е само моя, но и на колегите ми, с които работя в екип от години.

-Споделете за вашата дейност като читалищен деятел.

– Вече над 30 години работя в сферата на читалищната дейност. Често ми се е случвало да се замисля дали след такъв дълъг период, човек не влиза в рутина. Но реално работата е изключително разнообразна и с много възможности. Паралелно с традиционните дейности, които са характерни за едно читалище-художествена самодейност, библиотека, детски школи и др., развиваме успешно и активност, свързана с иновациите. Бяхме едни от първите, които навремето създадохме Интернет център. Тогава се работеше на три смени, дори и нощем, защото хората нямаха персонални компютри и мобилни телефони и ние внедрихме тези технологии. Години наред провеждахме обучителни курсове по компютърна грамотност за различни възрастови групи, защото разбрахме, че това е бъдещето. Друго нещо, с което се занимаваме това са проектите и програмите. Разбира се не винаги сме били успешни, имало е ситуации, в които не сме получавали финансиране. Но пък с реализираните разработки успяхме да подобрим материалната база на читалището, защото ако се чака само на субсидията, обновяването би било мисия невъзможна. Непрекъснато се налага да се подновява материалната база, както и реквизита-костюми, музикални инструменти, да се правят ремонти и др.Много се гордея с екипа си, защото всеки колега си знае мястото и съумява да допринесе за развитието на културната институция.

-Народното читалище „Развитие-1869“ е първото и вероятно единственото в страната, което осъществява и социална дейност. Разкажете за тази инициатива.

-Това се случи по спечелен проект, а след това държавата започна да го финансира като държавна делегирана дейност. Мисля, че има още едно читалище в страната, което развива подобна дейност, но не е същата като нашата. В Читалище „Развитие-1869“ в Дряново функционира Център за обществена подкрепа, в който се работи с деца от 0 до 18 години. Ангажирани са петима специалисти, които са на щат. Оказа се, че социалната работа се вписа много добре в читалищната дейност. И тя ми е много присърце, защото се чувствам добре, когато помагаме и правим добро за хората.

-Тази година се навършват 155 години от създаването на читалището. С какъв творчески състав разполага институцията?

-Имаме четири танцови колектива-с деца от детска градина, с ученици от първи до четвърти клас, по-големи и най-големи самодейци. Отделно има и група курсисти, които изучават народни танци. Читалището разполага още със смесен класически хор и със състав за стари градски песни, който има репертоар и с народни песни. Тези изпълнители участват във всякакви фестивали в страната и чужбина.

Предлагаме и платени занимания, които са в детската школа по изкуствата, към която има клас по изобразително и приложно изкуство, клас китара класическа, клас пиано, клас акордеон и клас състезателни танци. Участието в тях е срещу 20 лева месечно. Имаме и метал група „Патака“, членовете и са около 40-годишни и си плащат консумативите на помещението, което ползват.

С гордост мога да кажа, че читалищната библиотека притежава 85 000 тома, която също ще чества 155- годишнина. За обогатяването на фонда кандидатстваме пред Министерството на културата с проекти, които са между 4000 и 5000 лева годишно и с тези пари можем да си купим не малко литература.

Интернет залата, която създадохме преди над 20 години вече има друго предназначение. В момента там се извършват различни видове услуги-набор на тестове, сканиране, принтиране, копирни услуги и др.

Имаме и киносалон с 50 места. Всеки петък през лятото прожектираме филми на децата. Понякога вземаме филми от колеги в Габрово, а в други случаи каним лицензирани оператори, които предоставят филми.

-Благодарение на Вас, българският фолклор стигна и до Тайланд. Как се случи това?

-Да, така е. Два пъти бяхме с наши трупи на фестивал в далечната страна и беше много интересно и емоционално. Дамите от курса за народни танци наскоро ми заявиха, че искат идната година да отидем заедно в Тайланд, за да покажат тънкостите на българското народно творчество, които са усвоили по време на заниманията си в читалището.

Предстои ни скоро участие с големия танцов състав на фестивали в Прага и Будапеща. Изявите ще са общо 7 дни в края на юли.

-Какви идеи предстои да реализирате занапред?

-Очакваме резултатите по проект, по който работихме много сериозно. Кандидатстваме за финансиране за професионална мултимедия и екран. Това оборудване ще е за библиотеката, която организира минимум по две културни събития месечно, свързани с представяне на книги, творчески вечери, срещи с писатели.

-В какво състояние е материалната база на читалището и как успявате да я поддържате?

-Имаме голяма материална база. Красивата сграда, която е известна като „Киното“ е помпозна в типичен социалистически стил-кабинет за директора и киносалон и реално има малко ефективно пространство. Там се намират Центъра за обществена подкрепа и киносалонът. Освен това разполагаме и с Лятно кино. За основната сграда мога да кажа, че благодарение на кмета на община Дряново Трифон Панчев, е в ремонт. Той взе присърце проблема, че постройката беше в окаяно състояние и от общинския бюджет бяха осигурени средства,  с които се извърши реконструкция на покрива, саниране,  подмяна на ел инсталация, която беше от 60-те години на миналия век. През тази година е планирано да се подмени дървеният под на сцената, който е изгнил. Кметът обеща да бъдат сменени и столовете в салона, които също са от създаването на читалището. Така салонът, който е огромен и има 650 места, ще може занапред да се използва пълноценно. За догодина е предвидено да се ремонтират помещенията на Школата по изкуства.

-През годините сте удостоявана с много награди. Кои са най-ценните за Вас?

-Най-ценно е отношението на колегите ми към мен и моето към тях. Разбира се изпитвам удовлетворение при получаване на награда, въпреки че не съм суетна. Но моята максима е: „Сам си за никъде!“.  Гордея се с моя колектив и моите колеги са мои приятели.

Веселина АНГЕЛОВА

снимка-личен архив

 

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *