ВодещиРепортажи

Село Геша се възражда, Ритя е царството на черниците и е дало името си на ледник в Антарктида

Драги читатели, предлагаме на Вашето внимание нов материал от рубриката ни „Изчезващата България“ на изследователя на мотоциклет и с фотоапарат Жоро Хаджиев

 

 

Геша е малко, но мога да го нарека китно предбалканско селце, отдалечено на около 4 км от центъра на Дряново. Надморската му височина е 400 метра и е съставено от три махали – Горна, Средна и Долна.

Основано е от скотовъдеца дядо Гешо и тримата му сина от Дряново. През 1892 г.селото е било с 18 домакинства и 136 жители.

Много красиви къщички могат да се видят в Геша, особено в района на площада до храма.

Църквата „Св. Рождество Христово“ е построена в края на XIX век.

Като архитектура е проектирана в много интересен, кръстовиден стил, който не е бил твърде популярен в този район за онова време.

Трябва да отбележим, че е имало още по-стара църква в Геша, строена преди Освобождението, но тя била съборена при земетресение. Може би затова новата е решена по този начин с пояси от тухли, а камъкът е перфектно обработен.

Най-открояващи се са няколкото тухлени пояси, които са по цялото продължение на зданието и много напомнят на месемврийските църкви в Несебър.

Необичайно за района е и решението за издадените напред северна и южна фасади, където има по четири колони, увенчани с двойни арки, а между колоните са поставени тесни, високи прозорци. Основният строителен материал са обработени камъни.

Черквата е едноабсидна, кръстовидна, камбанарията е вписана в самия храм.

Подобно на доста храмове, особено по селата, този също е бил в забвение до 2014 година. За щастие се намират дейни и съвестни хора, които решават да помогнат за възстановяването му.

В началото на XXI век Геша е на път да се обезлюди.

Населението се стопява до 4 човека, но напоследък и тук се наблюдава ръст на регистрираните и почти всички имоти се поддържат.

По-големите родове от селото са Буруджии, Фетеви, Бакалови. Изселвания има в Добруджа, Поповско и Дряново.

В Геша продължават да се възстановяват къщи, което е радостно явление. Това означава, че селцето няма да загине.

Отправям се на запад, за да посетя други две селища

Отбиваме се от асфалта по черен път, който някога навярно е бил застлан с чакъл, тъй като на места има остатъци от него. Трасето се вие покрай най-стария друм за Балалея, вкопан в земята и ограден с каменни зидове.

Пресичам местност с дъбова гора, минавам покрай възвишение с име Могилката, което сякаш някой нарочно е издигнал на това място, и се спускам в селото.

Балалея е било малко селце.

Между Освобождението и 1944 г. населението му се колебаело в различните периоди между 40 и 80 човека. През турско се е водило към община Караиванца, после е прехвърлено към Геша.

Очаквах по-романтична легенда за името на селото, но се оказа, че то идва от дядо Балалей, заселил се тук, след като избягал от близкото Караиванца по време на Чумавото.

Балалей не е типично българско име и може би дядото е бил от някоя друга етническа група, каквито не са липсвали по онова време из нашите земи.

Балалея се обезлюдява напълно още през 1985 г., а преди това, през 1965 г. е било само със 7 жители. Селцето е електифицирано, но предполагам, че липсата на добър път до него е наложило бързата му евакуация. Не видях извор или чешма наоколо.

Някои от къщите се стопанисват, прибира се сеното … все е нещо.

А мястото на селцето никак не е лошо. Идвал съм тук през лятото, изключително красиво и е далеч от голямата шумотевица.

Редно е да съобщим и родовете от Балалея, а те са – Колеви, Ралчеви, Пеневи, Стефанови.

Сменяме набързо дестинацията, тъй като

селцето Ритя се намира на по-малко от километър от Балалея.

До него има асфалтов път и дори голяма част от улиците му са асфалтирани.

 

Очаквах поне Ритя да е производно от някакво по-екзотично име, но се оказа отново кръстено на човек, избягал от чумата – дядо Ритьо. Само че този път дядото е бил от Дряново.

Красиво селце е Ритя. Още по-красиво е през пролетта. Къщите си стоят във вида, в който са построени някога и доработките по тях не са изменили облика на селото.

Така има какво да разглежда някой, който го посещава за първи път, а собствениците на имоти се потапят в атмосфера от миналия или по-миналия век. Лично аз обичам рязката промяна на обстановката!

Населението на Ритя се е движело между 1880 и 1910 година в границите между 90 и 110 човека. През 1892 г. са преброени 20 домакинства със 107 жители.

През 70-те – 80-те години на миналия век и Ритя почти се обезлюдява. Все пак пълното замиране е настъпило през 2001 г. 13 години по-късно в селото отново се появяват хора. Според НСИ през 2020 г. в Ритя са живеели 10 човека, а една година след това, според Grao са били 5.

Два пъти съм идвал в Ритя през различни дни от седмицата. И двата пъти в някои от къщите имаше хора.

Родовете на селото, които са – Бейски, Бъчварови, Чокоеви и Гъзуркови.

Разселванията са към Плевен, Габрово и Дряново.

Ако трябва да охарактеризирам с две думи село Ритя, бих го казал така: „Царството на черниците“.

Забелязвам имот, който „плаче“ за реставрация и ако собствениците не могат да го направят, нека го продадат, за да се погрижи някой мераклия за него.

Да, но да го направят на разумна цена, защото повечето очакват купувачи-чужденци, които да им дадат една торба пари.

И докато се намери такъв чужденец, разнебитеният имот вземе, че се разруши напълно и се обезцени изведнъж. На доста такива случаи из наши села съм попадал.

Любопитен факт е, че и на Ритя има наречен ледник в Антарктида! Той се намира на остров Смит. Виждам, че до този гледчер се намира друг, кръстен пък на село Носеите.

Вярвам, че хората един ден ще дадат нов живот на някои от тези домове в китното селце, защото човек все повече има нужда от досег с природата, досег до истинското и неподправеното.

И в действителност напоследък се чувства една вълна на завръщане към селата. Дали къщите ще се обитават за живеене или само за почивка, не е толкова важно.

Е, това бяха другата група села със странни имена в Дряновско. По картата ще се ориентирате къде точно се намират.

 

Жоро Хаджиев

/Следва/

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *