ВодещиКултура

Д-р Венелин Бараков: Строителството на църкви и манастири от XVIII – XIX век в Дряново е дело на духовенството и местното население

През XVIII – началото на XIX в. строителството на църкви или възстановяването и обновяването на по-стари християнски обекти се дължи на инициативата на духовенството и най-вече на таксидиотите на Рилския и Атонските манастири.

След кърджалийските времена настъпва подем и самоорганизация на българските общини, които започват да събират средства и да търсят възможности за възстановяването на редица култови сгради. Това споделя д-р Венелин Бараков, уредник в Историческия музей в Дряново.


„В един подробен регистър на мюлкове и вакъфи от 1544 – 1561 година за Дряново се споменават голям брой свещеници- Братой Стойко поп, Марко поп, Стою поп, Иван поп и Стан поп. Това е указание, че още през XVI в. в Дряново за религиозните нужди на неговите жители е изграден храм – вероятно това е църквата „Въведение Богородично“, разположена в най-стария западен квартал на града. През XVII – XVIII век в града са изградени черквите „Св. Никола“ и „Св. Троица“, които по-късно (през XIX в.) са изцяло преустроени и обновени.

Дряново е единственото голямо селище в Централния Предбалкан, което не е пострадало и не е опожарено по време на кърджалийските нападения в региона в края на XVIII в.

За разлика от Трявна, Габрово и Елена, които са превзети и изпепелени, в Дряново не са строени и фортификационни съоръжения – кале. Населението не допуска кърджалиите до селището, което показва висока организация по защитата му чрез своевременно образуване на местни военни отряди.

През 1834 г. се „съгражда от основи” църквата „Св. Никола” в централния квартал на Дряново. В 1851 г. майстор Колю Фичето преустроява сградата в куполна псевдобазилика с камбанария и променя източната, южната и западната фасади. Северната фасада е само надстроена, една малка хитрост на християните, за да се избегне задължителната, но продължителна процедура по издаване на императорско решение за строителството на нов храм. От надпис върху стълб в олтара се разчитат имената на ктиторите и дарителите – първенците на Дряново, осигурили средства за строежа: х. Цоню х. Цачов, х. Генчу, Геню Грозюв, х. Пенчу и Герги“, посочва д-р Бараков.

По думите на изследователя през 1845 г. по искане на християните в Дряново османският владетел Абдул Меджид I издава указ за обновяване на църква „Св. Троица”, защото е „много овехтяла”.

Властта проверява размерите на старата църква, която е дълга 17,20 м, широка 4 м и висока 6,88 м, а султанът нарежда: „Въпросната черква трябва да бъде поправена, като се спазват същите размери на дължината, широчината и височината и същото старо положение, без да се притури нищо ново”.


„През 1844 г. е построен храмът в с. Ганчовец. Църквата „Св. Йоан Кръстител“ в село Бучуковци е първата, издигната в колибарско селище в Дряновска околия. Сградата е започната от основи на 14 март и до 23 април 1847 г. е покрита, като се работи денем и нощем. През 1853 г. в с. Гостилица и с. Янтра са построени църкви на името на Св. Богородица“, споделя историкът.

Д-р Венелин Бараков разкрива още, че единственият манастир в областта-Дряновският е издигнат на сегашното си място през 1845 г., по времето на игумена Рафаил, когато започва основно обновяване на манастира, датиращ най-рано от XVII в.

Доказателства за по-ранно датиране и отнасяне на манастира, освен предания и легенди, като останки от сгради, основи и писмени паметници – няма. В средата на XIX в. са издигнати жилищните постройки и малката, вкопана в земята църква „Св. Архангел Михаил“, а през 1861 г., със средствата на търновчанина Пенчо поп Георгиев и жена му Дена, е изградена и черквата „Успение Богородично“. След обновяването манастирът има две църкви и 5 корпуса с над 90 килии и стаи за гости.

Веселина АНГЕЛОВА
снимки-личен архив

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *