Родолюбиви жители на дряновското село Янтра са давали подслон на легендарния хайдутин Филип Тотю

​​​​​За добрината воеводата дарил сребърния си часовник

Родолюбиви жители на дряновското село Янтра са давали подслон на легендарния хайдутин Филип Тотю. Потвърждение на това е споделеното в края на 80-те години на миналия век от Христо Стойчев Йорданов, че пази в дома си в Дряново ценна реликва. Става дума за джобен часовник предаден от прадядо му Христо на дядо му Йордан от село Янтра, със заръката да го пази като очите си, защото това бил часовникът на Филип Тотю. Това разказват жители на село Янтра.

Дядото опазва часовника и го предава на баща му Стойчо, който пък преди смъртта си го завещава на сина си Христо. Собственикът на скъпата реликва, тогава обяснява, че баща му е твърдял точната година, когато Филип Тотю е намерил подслон в тяхното село Янтра. Това е годината 1866-та.

Годината на едно от поредните преминавания през Дунава на народния закрилник. Тогава той е обикалял из Търновско, но интересът към местните планински пътища го довел и до тогавашното село Адъмово, сега Янтра. За подслона, храната и помощта, Филип Тотю не е искал да остане длъжен и оставил часовника си.

Стопаните не искали нищо, но той настоял часовникът да остане за спомен. Ценната реликва, съхранявана дълги години в село Янтра идва да потвърди, че войводата е познавал добре дряновския край. Историята казва още, че през месец май на 1867 година четата на Филип Тотю преминава в България и след тежки боеве с турците при село Върбовка Павликенско, само след една нощ осъмва в дряновските лозя.

Четата престоява 3-4 дни около Дряново и поела към Балкана, минавайки край село Белица.
Часовникът на легендарния войвода е със сребърни капаци. На единия капак е изобразена лъвица в скок, а на другия – кула, къща, мост, река. Фигурите са ръчно гравирани. Марката на часовника е изписана с латински букви, разчетени като „Ремонтоар“, система роскоп, прецизен часовник, патент 28242, фабричен номер 7698. Циферблатът му е с римски цифри, избледнели върху щитовидните полета, съответстващи на часовете.

Според специалистите, времето на изработката на този часовник съответства на епохата през която е живял собственикът му.
Филип Тотю е роден в махала Гърците, която днес е част от Вонеща вода. Преди да стане хайдутин, всички са го знаели с рожденото му име Тодор Тодоров Топалов. Бил е животновъд и търговец на едър рогат добитък. След 1850 г. става хайдутин и води дружина из Стара планина. Бил е в търновския и сливенския затвор, от където успява да избяга.

Установява се в Румъния, първоначално в Зимнич, а по-късно в Александрия. За кратко е градинар под ново име Филип Тотю. През 1868 г. участва във Втора българска легия под ръководството на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. След това остава в Одеса, където получава пенсия от руското правителство.

След Освобождението живее в русенското село Острица, а след това в Две могили, където се занимава с градинарство. Починал е на 23 март 1907 година в Две могили, Русенско.

 

Веселина АНГЕЛОВА

снимки-личен архив