ВодещиКултура

Тайнствен релеф пази древен мост в село Куманите от природни стихии

Д-р Венелин Бараков: Вярвало се е, че символът има мистична, духовна сила да пази съоръжението и селото от природни стихии

Повечето къщи в дряновското село Куманите са ремонтирани и преустроени, но има няколко образци от XIX в. Тяхната архитектура ги причислява към паметниците на среднобалканския тип къща, изградена от високи каменни приземия и паянтова конструкция на втория, обитаем етаж. Това е типичната тревненска/дряновска къща. За това разказва д-р Венелин Бараков, уредник в Исторически музей-Дряново.

Историкът допълва, че към жилищните постройки се отива по стар, едносводест каменен мост с издължени рамена, който свързва двете части на селото. През 1934 г. към късото рамо на моста е построена, долепена на фуга, каменна чешма, която водоснабдява селото с питейна вода.

„Освен къщите, най-интересният паметник с културно-историческо значение е мостът с каменния релеф върху него. Като конструктивно и инженерно съоръжение той се отнася към селския тип мостове, които имат един тесен свод и две рамена. Градежът е изпълнен на суха зидария от разноформатни плочести камъни. Н. Тулешков и други изследователи датират съоръжението към XV-XVII в.“, заявява д-р Бараков.

За майстор е посочен Русин Бодурина.

„Тази датировка е невярна. През ранния период на османското владичество село Куманите още не съществува. То не се споменава в нито един извор от XV-XVII в. Още по-нелепа е версията, че селото е създадено от куманите през Второто българско царство. Селищни топоними като Куманите и Войниците са остатък от събития и реалности, които са се случили в миналото, през Средновековието, и отзвукът за тях остава сред българското население на Балкана. Това е населението на крепостите около Дряновския манастир, с. Зая, с. Гостилица, укрепленията по карстовото плато „Стражата” и др.“, обяснява д-р Венелин Бараков.

По думите на проучвателя след османското завоевание това население основава дервентджийските селища Габрово, Дряново и Трявна. Късни вътрешни миграции от XVIII-XIX в. дават живот на колибарските селища в Централния Предбалкан. Куманите възниква като колибарско село през XIX в., подобно на останалите села в района. Разцветът на селото е през втората половина на XIX – първата половина на XX в. Оттогава датира и мостът на селото, който е замислен да свързва две от големите му махали.

„Традицията показва, че след завършване на градежа в него или се вгражда сянката на девойка, или тази на строителите, или се поставя някакво апотропейно, предпазващо от природните стихии, изображение. В основите на моста има релеф, оцветен в черно, с три фигури – човек в средата и два звяра, обърнати към него.

Челюстите на животните са разтворени, което показва, че те не са кучета или приятели на човека. Ясно личи, че това най-вероятно са вълци, които човекът в средата на релефа укротява и пропъжда. Така цялата композиция свидетелства за едно предпазващо основите на моста изображение.

Вярвало се е, че символът има мистична, духовна сила да пази съоръжението и селото от природни стихии – дъждове и наводнения. В това се изразява поставянето на релефа върху основите. Неговото апотропейно значение и характер е вън от съмнение. Мостът оцелява над два века“, подчертава д-р Бараков.

Според историка по-интересен е фактът, как една стара традиция е пренесена през вековете и намира своята реализация в релефа от с. Куманите. Най-ранните подобни паметници, поставяни както върху порти, така и върху сгради, царски трапезни съдове и др., се срещат на о-в Крит и дворецът в Кносос от XII-XI в. пр.н.е.

„Там е открита статуетка, наречена „Богинята със змиите”, където е представен същият мотив – човешка фигура в средата, укротяваща змии в двете ѝ ръце. Подобна сцена има върху сребърна кана от Тракия/Рогозен, изобразяваща женска фигура – Великата Богиня Майка-овладяваща злите сили, изобразени като разярени барсове. Каната се датира в ІV в. пр. Хр. и има същото предназначение и функции – да предпазва собственика ѝ от лоши сили и хора. Виждаме как една традиция намира своето място върху моста в закътаното балканско село Куманите. Тя свидетелства, че античните и средновековните корени на българската култура са оставили своя духовен отпечатък върху менталността и съзнанието на българите. И че периодът на Българското възраждане няма само национално-революционна същност, той има естетическа и духовна такава, които се реализират във възкресяването на стари традиции и образци от изкуството“, пояснява  д-р Венелин Бараков.

Веселина АНГЕЛОВА

снимки-личен архив

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *