ВодещиКултура

Д-р Венелин Бараков, историк: „Уникалните дъгови мостове на майстори от Дряново и Трявна са произведения на строителното изкуство​​​​​

Мостовете при селата Стайновци и Радунци са забележителни творения на строителството от XIX в. в Централния Балкан на майстори от Дряново и Трявна. Това заявява д-р Венелин Бараков, уредник в Исторически музей-Дряново.

„Първоначално в периода ХV – ХVІ в.определено влияние в областта на мостостроителството в Османската империя оказват италиански и далматински майстори, част от които попадат в империята като пленници, а друга – привлечени и наети от османската администрация. Този факт се документира с едни от първите каменни мостове на Балканите – Кадин мост при с. Невестино, Кюстендилско (1469 г.), Свиленград (1529 г.) и Харманли(1585 г.).

Той се открива в начина на градеж, който е характерен за италианската строителна практика и тази в цяла Западна Европа от римско време.

Зидарията е от каменни блокове, споени с бял хоросан. Каменните  блокове около каменните лицеви арки се допират директно чрез изрязвания по формата на свода. Използват се гладко оформени квадри. Това е типичният римски градеж на мостове. В българските земи той се открива в моста при с. Гостилица, където през II в. е изградено тържището Дискодуратере, и в няколко примера от Родопите“, разкрива историкът.

По думитена д-р Бараков същевременно с това по българските земи продължава да се строи и по старите местни традиции. Такива по-стари мостове са тези от ХVІІ в. над Стара река до с. Стеврек, Търговишко, над р. Белица в Дебелец, Великотърновско и над р. Осъм в с. Българене, Плевенско. Основната разлика с римския градеж е използването на гладко оформени каменни квадри само за оформянето на арките, докато останалата зидария се изпълнява с ломен камък, грубо обработен при лицата на камъните. При това двете зидарии се отделяли чрез тънък, или по-дебел пояс рамкиращ арковата крива.

„Това се вижда още при „Дяволския мост”, а и при повечето ранни родопски и старопланински мостове. Едва след ХVІІ в. българските майстори започват да строят мостове с гладки каменни квадрови облицовки, но рамкирането на сводовете остава. От тях най-изявени мостостроители са от Тревненския, Дряновския и Габровския край. През ХІХ в. севернобългарските майстори строят мостове с по-прецизен градеж от обработени камъни и високи парапети на пътното платно.

Примерите обхващат „Горният мост” в Трявна (1842 – 1846), дело на архитектон Димитър Сергюв, „Баев мост” (1855) в Габрово, построен от майстор Минчо Стоянов, мостът на р. Дряновска при Дряново (1861 г.), строен от Никола Фичев и др. Най-големите архитектурни и инженерни съоръжения в земите на север от Балкана са мостовете при Севлиево, Ловеч и Бяла – дело на архитектон Никола Фичев. Според Феликс Каниц е мостът при Бяла е най-красивото и блестящо инженерно и мостостроително съоръжение в Османската империя. При него независимо, че архитектурната му концепция като цяло е напълно нова, все пак е налице външният, по-широк, обкантващ сводовата арка, пояс“, разказва д-р Венелин Бараков.

Проучвателят допълва, че в духа на тези възрожденски традиции през XIX в. по протежението на пътя през т.н. Тревненски/Дъбовски проход са изградени два моста – при селата Стайновци и Радунци, които неправилно се идентифицират години наред като римски.

И двата моста са типични паметници на възрожденското мостостроителство. Имат сходен начин на градеж – от ломени камъни в основния градеж и дялани блокове в арката на сводовете. Мостът при с. Радунци е едносводест, камъните са слагани без спойка или на кал.

„Мостът при с. Стайновци има три свода, граден е от по-добре обработени ломени камъни, споени с хоросан. По своята форма и конструкция той се доближава до моста на Кольо Фичето в Дряново (1861 г.), което показва, че граден малко по-късно от него от местни майстори, като мостът на Фичето е послужил за негов модел и прототип. Това се вижда от широките и стабилни основи, върху които с отстъп стъпват петите на арките, големите и широки арки на сводовете, както и в близките им форми. Мостът при с. Стайновци е по-малък, без вълнорези и отвори за отводняване, докато мостът при Дряново показва завършен модел на строителното изкуство“, подчертава д-р Венелин Бараков.

Веселина АНГЕЛОВА

снимки-личен архив

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *