ВодещиРепортажи

Село Куманите има 200-годишни къщи, вековна черница и мост на над 4 века

Драги читатели, представяме ви пореден материал от рубриката ни „Изчезващата България“ на изследователя на мотоциклет и с фотоапарат Жоро Хаджиев

 

Дряновското село Куманите е разположено на около 500-550 метра надморска височина. През 1939г. броят на къщите му е бил около 60, а жителите около 250. Единственият постоянен местен жител обаче твърди, че в селото по някое време са живеели около 500 човека, защото във всяка къща е имало най-малко по 5 деца.

Днес единственият обитател на селището се занимава с животновъдство. Доста неща за Куманите и за околностите му научих от него.

В селото се издига вековна черница. Дървото е поразено от гръм, но все още е свежо.

След няколко крачки забелязвам грохнал Запорожец, който си стои така от много години.

Всъщност, сега селото е привлекателен обект за туризъм. Има няколко къщи, които се дават под наем за различни периоди от време. Дори от едната, собствениците предлагат походи до други села и местности. В програмата е включена и разходка до „изгубеното село“ Рачовци.

И така, след въстанието на Асен и Петър през 1185г. се слага началото на Второто българско царство. На престола застава Петър, а византийският император Исак Ангел.

 

От друга страна, Асеневци не разполагали с кой знае колко многобройна, елитна и обучена армия, тъй като ресурс за това набирали само от Мизия.

За да се справят с Византия и да възстановят границите на Българската държава, Асен и Петър прибягнали към много рискован, но гениален ход – повикали на помощ куманите, които през това време често минавали Дунав и ограбвали българските земи, които в този период били в границите на Византия.

Петър и Асен разрешили на куманите трайно да се настанят в българските земи, а Калоян се оженил дори за куманка.

Куманите били номадски племена. Те минавали, плячкосвали и заминавали. Трудни били договорните отношения с тях, освен ако не са скрепени със съответните облаги най-вече за техните князе.

„Куманите нямат общ властелин, а само князе и благородни фамилии. Те живеят на палатки, извънредно далекогледи са, защото не ядат сол и употребяват известни растения. Те са отлични стрелци с лък и убиват птица, както лети. Те забелязват и узнават предметите на повече от един ден разстояние…“, пише еврейският пътешественик Раввиг Петахия.

Затова Асеневци предпочели, те да са наблизо, ако се наложи бърза реакция, но и на безопасно разстояние от столицата Търново. Точно тази тактика е помогнала на Иван Асен малко по-късно, да приклещи византийската войска в Тревненския проход и да я разбие.

Идеално място за настаняване на по-елитните части на куманите била долината около сегашното село Царева ливада и обширните плата наоколо. Не напразно селото, което възниква там около 17-18 век нарекли по това име. Наоколо са пасли конете на българските царе, заедно с тези на куманите, а Асеневци имали резиденция малко на север от сегашното Царева ливада. В платото между селото и река Янтра се е извисявала огромна за времето си крепост, наричана Стринава, чиито останки от стени личат и до днес.

Куманите, Царева ливада, Войниците са имена на села, които показват, че в този район наистина е била дислоцирана войска и преразказите на събитията от онова време са дали по-късно имената на съответните населени места.

Решителните битки на Иван Асен и Калоян, в които византийци и кръстоносци са разгромени безапелационно са били с участието на куманите. Тяхната лека, лесноподвижна конница е изскачала в тила на врага там, където най-малко са я очаквали, а изключително точната стрелба от галопиращ кон с лък, е всявала ужас в редиците на противника.

Както за всички български села, създадени навремето по такива места, така и тук върви друга легенда, предавана през вековете. Тя е за боляринът Стоян, който е основал Куманите веднага след падането на Търново и тя ми се струва най-правдоподобна. Всъщност, в селото има махала, която до ден днешен се нарича „Болярската“. Намира се непосредствено под връх Дренака.

Върви и предание, че на върха, под огромна бука се намирала шатрата на княза на куманите. От там той наблюдавал Търново и е следял за сигнали чрез димни кълбета и огън.

Всъщност, нищо чудно в изграждането на новите български села да са били приобщени и кумани. Едва ли те са променили кой знае колко своя начин на живот за 200 години, когато България пада под Османско робство.

Така е и така ще бъде. Империите се зараждат, на даден етап достигат своя апогей и започват да западат, докато станат плячка на новозараждащата се империя. Така се е случило и с Втората българска държава. След Иван Асен II започват вътрешни междуособици, борба за власт, разединение и на практика турците превзели България без почти никаква съпротива.

Мисля, че е редно да споменем, че народът отначало не е знаел, да съжалява ли за робството или да се радва, защото през последните години на упадъка на България, картината е била ужасна: бедност, болести, терор от собствените управници. Такъв народ няма стимул да воюва и трите отделни царства, едва са събирали по около 1000-2000 души войска.

Чувствам, че доста попрекалих с историческите факти, но твърде малко се споменава в нашата история за присъствието на куманите, а то е било осезаемо и важно.

Тръгвам по тесните улички на село Куманите към чешмата с плочата. От двете страни са разположени къщи, които са строени след Освобождението.

Говори се за много стари постройки на над 200 години. Навремето фамилиите са осъвременявали къщите си на различни етапи, като са строили по-нови, а старите или са оставяли за плевни или по-късно са разрушавали, за да не заемат място.

В Куманите има доста възстановени къщи, които се поддържат, а някои дори се дават под наем.

Има и такива, които са изоставени, рушат се и най-вероятно в скоро време ще се сринат до основи.

През 80-те години на миналия век в Куманите си купил къща актьорът Иван Кондов. След него си купила къща и Невена Коканова…. но не след дълго се премести в друго едно село, над Скалско-Чомаците, което сега се казва Иглика и там живя до края на дните си.

В куманите в по-ново време се е строяло почти изцяло от камъни. По-старите къщи се познават по това, че втория кат е направен по добре познатата, плетена технология.

Село Куманите се е славело със своите майстори-дюлгери. Те са работели от ранна пролет до късна есен навсякъде из Балканите, та дори и из Анадола. Жените са се грижели изцяло за домакинствата и за реколтата, която в тези планински местности не е била богата.

Стигам до площадчето с чешмата. На нея пише, че е направена през 1934 година във вида, в който е и днес.

Забелязвам и прословутата вградена в 4-вековния мост плоча, която измайсторил Русин Бодурина. Предполага се, че тя е на около 450 години и олицетворява българин, който е обграден от два звяра – поробителят и чорбаджията.

Любопитен факт е, че в Куманите се е родил първоучителят на уста Колю Фичето, майстор Иван Давдата. Носи се слух, че дори самият Колю Фичето е роден в Куманите, но това никога не е било абсолютно доказано.

От село Куманите е и един от най-добрите преподаватели по дърворезба в Училището по изкуствата в Трявна – Ангел Цанев Иванов.

Тук е живял и един от най-големите производители на лимонада в Северна България – Имрикязов.

 

Жоро Хаджиев

/Следва продължение/

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *