ВодещиКултура

Д-р Венелин Бараков, историк: Еснафът на обущарите в Дряново е бил най-щедър, дарявал е средства за мостове, чешми и храмове в града

Правилата, по които са функционирали занаятчийските сдружения по време на османското владичество, са определени през 1773 година с ферман на султан Мустафа III

С ферман на султан Мустафа III през 1773 г. се припомнят старите правила и организация и принципите на функциониране на еснафските организации.

Този ферман е част от непрекъснат процес за полагане на усилия от страна на самите занаятчии, на представителите на ахийското братство, на централната и местните власти да се съхранявана и спазвана отколешна традиция за регламентиране на организацията, йерархията и дейността на еснафите в османската държава, под покровителството и духовното лидерство на ахийската институция като морален стожер и нравствено-етичен коректив.

В Дряново, подобно на други балкански селища, има установени еснафи, които следят процеса и развитието на конкретен занаят.

Това разказва д-р Венелин Бараков, уредник в Исторически музей-Дряново.

„Първите сведения за еснафи в селището са от 1784 г.

Известно е, че като членове на определен еснаф занаятчиите са задължени да спазват морално-етичен кодекс, съобразен с религиозните норми на общността, към която принадлежат.

В това отношение е силно влиянието на ахийската институция.

От XIII век нататък тя обединява занаятчийските сдружения в Анадола въз основа на професионални и морално-етични принципи, повлияни от мистичния ислям, особено от идеята за братски, другарски отношения и солидарност между членовете им при зачитане на строга йерархия според постигнатото ниво на професионална компетентност и майсторство.

Ферманът има ограничителния характер, чрез който се забранява самоволното, нерегламентирано произвеждане на майстори и отваряне на собствени работилници“, разкрива д-р Бараков.

Изследователят представя и пълния текст на фермана, който гласи:

„Затова сега заповядвам следното: когато потомъкът на Ахи Евран отиде със свещената ми заповед, да я спазвате и съгласно докладваното от него да не позволявате на членовете на табашкия и другите еснафи, които от стари времена се издигат в ранг с нарочна церемония, да отварят дюкяни и работилници, докато не овладеят занаята и не им се върже пояс на кръста.

Да не допускате самозванци и такива, които не са от рода на Ахи Евран, да ръководят церемонията с молебствия и благословии.

Ако някои членове на еснафи поискат да се наложи телесно наказание чрез бой с пръчки на онези измежду тях, които са дръзнали да потъпчат стария обичай, да възпрете, отстраните и със съдействието на специален пратеник да накажете външните лица, които възпрепятстват изпълнението на наказанието.

Да възпрете, отстраните и накажете, както се полага, също и родствениците им, които се противопоставят и негодуват срещу тези мерки.

Старейшините на еснафите – ахи баба, шейховете, майсторите, кехаите и игитбашиите, да проявяват признание към потомъка на споменатия светец Ахи Евран и уважение към длъжността му, а вие да не допускате външни лица по какъвто и да е начин да се намесват и опонират, и да не позволявате да се чува думата на онези, които не зачитат свещения мюсюлмански закон и старите обичаи.

Да не давате повод за повторна заповед. Така да знаете и да окажете доверие на свещения ми знак“ .

Д-р Венелин Бараков допълва, че първият списък на еснафите в Дряново датира от 1794 г.

„Най-старият е този на дърводелците, следван от еснафите на кожухарите, шивачите (терзиите), тъкачите/мутафчиите. В началото XIX в. се появяват еснафите на даракчиите и на ковачите.

Най-богатият от всички е този на обущарите. Той е бил и най-щедър към града. Неговите представители са давали средства за мостове и чешми, и особено за Църквата – икони и пари“, споделя още историкът д-р Венелин Бараков.

Веселина АНГЕЛОВА

снимки-личен архив

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *