Д-р Венелин Бараков, историк: „Дряново се е зародило през XV век…“
Според данните в най-ранния османски извор за историята на Дряново от 1479 г. селището има 83 християнски домакинства и 2 вдовишки семейства
Началната точка, от която тръгва историята на Дряново, трябва да се търси през първата половина или в средата на XV в. Според данните в най-ранния османски извор за историята на Дряново от 1479 г. селището има 83 християнски домакинства и 2 вдовишки семейства. Значителният брой на хората в селото дава основание да се направи извод, че тяхното заселване не е станало наведнъж – това е постепенен процес на нарастване на местното население, който отвежда към времето на неговото създаване в първата половина или най-късно средата на XV в. Това споделя д-р Венелин Бараков, уредник в Исторически музей-Дряново.
Данните от друг османски данъчен регистър от средата на XVI в. визират устойчиво развитие на Дряново. Появяват се нови професии – овчари, свинари, пчелари, воденичари, които говорят за усложнена професионална и социална структура и видимо нарастване на имотното състояние на дряновци.
„Последният факт намира израз в нарастване на броя на населението и в появата на мюсюлмански домакинства в селото за разлика от XV век“, коментира д-р Бараков.
По думите на изследователя през целия XVI и първата половина на XVII в. дервентджийството си остава главното задължение на населението на Дряново. На него дряновци дължат облекчения си режим на данъци и отсъствието на безплатен труд/ангария и редица други повинности към спахийството.
Вакъфският статут на селището точно фиксира техните задължения, като централната власт и нейните представители в Търновската каза следят да бъдат стриктно изпълнявани.
Али Чауш от София през XVII в. описва живота на дервентджиите по следния начин:
„Живеят по опасните и съмнителни места, през които всеки преминава… Те настаняват и придружават проходящите пътници. Разширяват и почистват твърдите каменисти места, намиращи се в границите на проходите, в които са назначени. Поправят и подобряват някои мъчно пребродими и неудобни за преминаване вади и места.
При тях също е меродавен тъпанът.
От старо време е установено с ферман началото един „тъпан“ да се смята тридесет души, за мерило да се взема дължината на охраняваното от тях пространство. Ако е достатъчно по него да се чуе с един тъпан, определят се за 30 души, ако е по-голямо, изчислява се с оглед на горното правило.
Тези тридесет мъже по пътя на редуването на смени бодърстват в своите проходи, въоръжени с бойни оръжия на местата, които могат да послужат за прикритие на разбойници и обирачи по кръстопътищата, като предупреждават пътниците с биене на тъпан и ги упътват до безопасните места. Докато те са на служба и постоянстват за охраната и наблюдението, те са освободени и опростени от плащането на авариз-и диванийе и текялиф-и йорфийе, които са извънредните и обичайни данъци и повинности”, обяснява д-р Венелин Бараков.
Веселина АНГЕЛОВА
снимки-личен архив
