Хора на изкуството намират творческо вдъхновение в Долни Драгойча

Село Долни Драгойча е сгушено сред забележителна природа на 6 километра от Дряново. До него се стига по асфалтов път, добре поддържан целогодишно. Селото е разположено в две махали,както повечето малки села наоколо-долна и горна. Долни Драгойча е електрифицирано, едната махала е водоснабдена, а в другата къщите са със собствени водоизточници.

Селото се намира в подножието на хълма „Цар Асеник”. Някога тук са кънтели копитата на царските коне, препускащи по зелените ливади. А останал от още по-далечни времена и до ден днешен може да се видят калдъръмите на Римския друм, водещ към Верея.

След падането на България под турско робство в местността се заселват бегълци, спасяващи се от ятагана на завоевателите. Сред тях били и двамата братя Драгоеви, един от тях остава завинаги тук край изворите в „Клечата” и слага началото на село Долни Драгойча. В околността бликат няколко извора, но почвата е плитка и стопаните на земята са принудени да носят на гръб чували със пръст, за да покрият камънака по нивите. Изпълнен с труд и лишения е животът на земеделеца в този район“, разказват местни жители.

За тях най-ценната забележителност в района е внушително вековно дърво. Природният феномен е на близо 1000 години. Твърди се, че уникалният вид дъб, за който се твърди, че е от времето на славния царски род Асеневци.

До преди 65 години населението на Долни Драгойча наброявало 276 човека, които се занимавали със земеделие и животновъдство. Постепенно младите се заселили в градовете и в селото останали само възрастни хора.

Къщите са самобитни, запазили духа на предходните епохи. И може би това е причината домовете в едната от махалите да са изцяло изкупени от хора на изкуството.

„Тук в китното малко селце те намират своето вдъхновение, което ги води към покоряването на нови световни сцени. Реставрираните къщи живеят втори живот, благодарение на новите си стопани. Дворовете са окичени със здравец, чемшири и люляк надничат над дуварите. А от чардаците на двукатните жилища се виждат заснежените върхове на Габровския балкан“, редят беловласи кореняци.
Зад тежките дъбови порти се чува весел кучешки лай, зад открехнат прозорец на къща в съседния двор се носят нежните звуци на пияно.

Веселина АНГЕЛОВА

снимки-интернет