ВодещиРепортажи

​​​​​Селата Сухолевци и Томчевци още пазят автентичния облик на някогашните времена

Драги читатели!

​​​​​“Борба Дряново“ стартира рубриката „Изчезващата България”, в която ви представяме интригуващите пътеписи на изследователя Жоро Хаджиев. Той е пътешественик, музикант, фотограф, създател на ендуро спорта в България и дългогодишен председател на Клуба по ендуро Crazy job в Стара Загора, но е и проучвател на малките населени места в страната.
Хаджиев обикаля потъналите в забрава селища, запечатва покъртителни гледки с професионалния си фотоапарат и публикува материалите заедно с любопитни исторически справки във Фейсбук. Пътеписите му изобилстват от краеведски данни, предания, легенди и разкази на местните хора.
Повечето от местата, които посещава, са забравени от Бога села и махали, сред които и приказни кътчета в Дряновския, Тревненския и Еленския Балкан, но чрез снимките и информацията към тях, няма да изчезнат напълно.

 

Поредната обиколка е из няколко селца, намиращи се по границата между Дряновска и Тревненска общини. Всички са разположени на изток от Тревненската река и повечето са накацали по склоновете, спускащи се към речното корито. Няма точни сведения кога са създадени те, но повечето можем да определим като „скрити“ от човешки поглед.
Сега нека тръгнем по стария път от Трявна през Черновръх за Дряново и да проверим какво има встрани от него. Набелязаните цели са: Сухолоевци, Томчевци, Стойчевци, Русиновци, Радовци, Дурча и Горни Драгойча.

В този репортаж ще ви разкрия планинските селища Сухолевци и Томчевци.

Покрай тези селища, които навремето наричали в този край „колиби“, ще се опитам да намеря и някои още по-затулени в планината малки махали, до които пътищата няма да бъдат асфалтирани.

Да си призная, точно тези места ме вълнуват най-много, защото са запазили автентичния си облик от някогашни времена. Първо споменах Сухолоевци. Ето, вече съм в селото. То се намира на по-малко от километър, след отбивка вдясно от главния път. До него води друго тясно, но асфалтирано пътче. Поради близкото разстояние, предполагах, че Сухолоевци ще бъде в добро състояние. Определено е било, но доста отдавна.

По онова, което прочетох за селата в книгата на Николай Ковачев „Местните имена в Дряновско“, относно съседното Русиновци пишеше, че в него имало много добри дюлгери. От този каменен зид можем да заключим, че и тук са работили на ниво. Може пък да са го строили майстори от съседното село …Според преданието, Сухолоевци е заселено от семействата на дядо Стойчо, Димитър и Джуро. Единият от тях е бил сух, което означава много слаб, та оттам дошло името на селото. Хората от Сухолоевци били будни. Някои ходили да учат чак в Италия и Чехия.

До 1880 г. населението на селото е било броено заедно с това на Бижовци. При първото самостоятелно преброяване през 1887 г. в него са живеели 41 човека. През 1900 г. тук са преброени 57 жители, а в 1910 г. – 82. Най-много хора в Сухолоевци са живяли през 1934 г. – 85. През 1975 г. селото вече било напълно обезлюдено.

В момента къщите в долната махала са обрасли и никой вече не ги посещава.

На няколко места по сградите мярнах табели със закани към крадците, но навярно това не плаши апашите, а плаши по-скоро собствениците на имоти, които са ги зарязали. Явно на хората им е писнало от кражби.

Селото е било съставено от две махали – долна и горна. В горната все още някои от къщите се посещават.
В една от къщите разговарях с мъж и жена, които работеха из двора. Мъжът ми каза, че в селото водата била кът. Имало един кладенец и един извор, който никога не е бил облагородяван.

„Разчитаме на дъжда и толкова!“, сподели ми балканджията.

След Сухолевци, следва Томчевци. Никога не съм стъпвал в него.

Вятърът се усилваше, но реших да пусна дрона, може би за последна снимка за деня. На сателита се виждаха малко къщи в Томчевци, но се изненадах, че в действителност са доста повече.

В Томчевци могат да се срещнат всякакви къщи, от много стари до съвсем преработени в модерни.

Забелязах две чешми. Едната е в горния край на Томчевци, а има още една в долния.

Селото е разположено върху силно наклонен в посока юг/югозапад слънев склон, но едновременно с това е добре прикрито в гъстата гора. Представете си времето преди 150-200 години, когато хората са се придвижвали по стръмния склон само по пътечки.
Не намерих никъде сведения, кога и от кого е създадено селото, но навярно ще да е било от някой си Томчо. След много ровене за информация открих само, че в някои източници двете съседни населени места Стойчевци и Томчевци са объркани.

Когато разглеждах селото отгоре, една от къщите ми направи силно впечатление. Каменните покриви винаги будят любопитство, какво ли се крие под тях?!

Оказа се доста стара къща. Според мен е поне на 200 години.

Томчевци е разположено на надморска височина между 550 и 600 метра.

Населението му до 1880 г. е броено заедно с това на Бижовци, затова не знаем колко точно е било. През 1887 г. в тогавашното Томчовци са живеели 66 човека. Интересното е, че селото е имало най-много жители през 1900 г. – 88. Оттам насетне населението бавно започнало да се топи- 1934 г. – 56 човека. През 1946 г. то отново нараства до 72-ма, но рекордът от 1900 г.остава недостигнат. Отново започва обезлюдяване, което стига през 1985 г. до 1 жител.

Интересно място е Томчевци, а ще бъде красиво и още по-загадъчно тук, когато гората се разлисти. За съжаление, нямаме време да чакаме. Животът е къс, а обектите са много.

Откривам и втората чешма – неподдържана, затлачена.

В каменната зидария на една от рушащите се къщи забелязвам мазгал (бойник) за отбрана на имота.
Вземам си довиждане с Томчевци и тръгвам да търся пътя за Стойчевци. Имах предчувствие, че ще бъде интересно село, защото до него се слиза само по невзрачен черен път.

От Томчевци се хваща през една поляна по съседния рид с приятното име „Скелета“ и невзрачно пътче през храстите те спуска надолу към Станчевски дол. Когато навлезе в гората, пътят става истински- застлан е с камъни и дори в най-силния дъжд няма да се ракаля.

Тъй като денивелацията при спускането не е малка, за да намалят наклона, жителите на селото са го построили със серпентини. Представям си какъв огромен труд са положили!

Почти няма остър завой, на който да не се намира отбивка за някоя махаличка, състояща се от 2-3 къщи. На много места са останали да стърчат само част от каменните стени на сградите и дуварите.

Спускам се надолу, докъдето ме отведе краят на пътя. Минавам край чешма, която все още тече.
Забелязвам единствената запазена къща, която е до самия път.

И тази махала е скрита в гората, но за крадците скрити места няма. Разбита е и навярно ограбена.
Пътят надолу се превръща в пътека, а пътеката навярно слиза до малката рекичка на Станчевския дол. Виждат се паднали дървета. Явно ще съм дотук.

Оскъдни са сведенията за Стойчевци. Професор Ковачев е отметнал, че колибите носят името на създателя си. По останките от много стари стени, пръснати навсякъде из гората, може да се съди, че селото е заселено доста отдавна.

То е от малкото населени места, за което има сведения от 1878 г. Тогава в него са живеели 31 човека.

Интерес представляват странни каменни топки. Те обикновено са вградени в дувари и стени. Явно в този край са много разпространени. Една от тях стои за красота, но навярно е била зазидана в някоя стена.

На стената на една от къщите си стоят подпрени дървени ски, както са ги оставили стопаните преди десетилетия. Навремето, когато е имало дълбок сняг, хората са се придвижвали с подобни широки ски.

Разглеждам отвътре необитаема къща. Печка в съседната стая, която е подгрявала и джамала.
Не знам в по-горните къщи, но поне в долния край на селото не видях електрически стълбове. Някои села никога не са били електрифицирани.

Откривам още една каменна топка от другата страна на входа за симетрия.

Данни за селото от времето след Освобождението има. През 1887 г. в него са живеели 35 човека, т.е. с четирима повече от 1878 г. В 1892 г. жителите били 48. След 1892 г. хората започват да напускат Стойчевци.

През 1960 г. Стойчовци се преименува на Томчевци. Не мога да разбера много добре този акт, но навярно остатъците от колибите са присъединени към съседното село, което вече разгледахме. През 1965 г. следва нов акт на заличаване на Томчевци поради изселване. Предполагам става въпрос за същата махала.

/Следва продължение/

Жоро ХАДЖИЕВ
снимки-авторът

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *