ВодещиКултура

Ритуалното зарязване на лозите поставя началото на новата земеделска година

На 14 февруари в народния календар на българите продължава да се спазва обичаят за зарязване на лозите. Корените на традицията са дълбоки и могат да се открият чак в Античността, когато в онези далечни предхристиянски времена ритуалът се свързвал с култа към бога на виното и веселието – Дионис(ий). Това заявяват уредниците от Историческия музей в Дряново.

„Оцелял във всички времена на човешкото развитие и останал жив в паметта на поколенията, обичаят се тачи и днес от много българи и се провежда независимо от метеорологичната обстановка. Самото ритуално зарязване е изцяло мъжко занимание, свързано с грижата за лозята, които плододават за приготвяне еликсира на младостта – виното.

А то неслучайно е наричано напитка на боговете и заради полезните си качества е на особена почит от време оно, та до днес. Така в този ден от лозарските ножици и задължителната част по отрязването на три пръчки от три корена и наричания за берекет, се преминава към веселата и шумна част в чест на крайния продукт от лозарството, която превръща делника в празник – с богата трапеза и неизменното присъствие на домашни гроздови напитки (вино и ракия), приготвени от стопаните в отминали години“, коментират от културната институция.

Историците допълват, че ритуалното зарязване на лозите на 14 февруари поставя началото на новата земеделска година и хвърля мост между желанието на хората за богат урожай и добруване занапред и надеждата им, че те ще се сбъднат.

А там, където зарязването се извършва с дълбока вяра и широко отворени за веселба сърца, има и реколта, и радост, и развитие.

Веселина АНГЕЛОВА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *