Дервентджийските селища в Централния Балкан възникват през 15-17 век

Историкът д-р Венелин Бараков: „Формират се във връзка с охраната на проходите“

Най-ранни данни за дервентджийството в Предбалкана има от 1530 г. в съкратен регистър на населението, който обобщава информация от други два предходни регистри – от 1516 и 1526 г. Това споделя д-р Венелин Бараков, историк и уредник в Исторически музей-Дряново.

Той пояснява, че дервентджийски села се формират във връзка с охраната на 4-те старопланински прохода в Централния Балкан- Хаинбоазки, Тревненски/Мъглижки, Дъбовски и Шипченски. Пътищата през проходите остават основният фактор за възникването на новите селища през 15-16 в. Първите, писмено засвидетелствани, планински селища, са Кипилово, Елена, Габрово и Дряново. Тяхното възникване е факт в началото или най-късно в средата на 15 в.

Селата, основани като дервентджийски, имат специален, привилегирован статут. Населението им е освободено от държавните извънредни данъци – аваризи и редица други повинности.

Основното задължение е – да пазят пътищата през проходите и да осигуряват безпрепятственото им преминаване, а също тяхното поддържане и ремонтиране.

Според закона за дервентджийството, въведен от султан Сюлейман Великолепни (1520-1566), дервентджиите трябва да патрулират по пътищата на смени от по 30 човека и с тъпани, звукът на които се чувал от далеч, да известяват пътуващите, че пътят е сигурен и безопасен за преминаване.

Най-ранно селище с дервентджийски статут е Габрово.

„В Регистъра на Никополския санджак от 80-те години на 15 век се споменава село Габрово, което има 127 пълночленни домакинства. Синхронно на Габрово възниква и Дряново. Към 1479 г. Дряново има 83 домакинства и 2 вдовишки съставени само от християни. През 1530 г. Дряново вече има 224 християнски домакинства, 219 неженени и един мюсюлманин, вер. субашията на селището. Други дервентжийски селища възникнали в края на 15 век са Елена и Къпиново. През 1450 г. се основава Гурково. През 16 век се раждат нови населени места – Трявна, Беброво, Острец, Ново село“, разкрива д-р Бараков.

Според някои изследователи села като Габрово, Дряново, Кипилово и Елена са съществували още преди османското завоевание на България и са изпълнявали охранителни функции по отношение на пътищата и проходите в Централна Стара планина.

Тази роля е продължена от османците като дервентджийски селища. Писмените извори от Второто българско царство не визират селата, като категория, която има значение в административната и отбранителната структура на държавата.

Такава функция са имали крепостите, изграждани в началото на проходите от двете страни на Балкана.

Писмени данни за дервентджийски села датират най-рано от втората половина на 15 в. По това време е осъществена трансформацията на селищната система на Второто българско царство – в градовете и големите крепости са настанени османски войски и население, а високопланинските крепости – са обезлюдени и напуснати от българското население.

„Едва ли османците биха оставили съществуването силно укрепени крепости. Точно обратното. Раждането на нови селища през първата половина и средата на 15 в. може да се обясни с военните и икономическите нужди на османската държава, която за да контролира проходите и пътищата дава дервентджийски статут на новите селища. Тези селища са създадени на ново място и са неукрепени – основна разлика с предходния период. Някои от тях възникват в подножието или близо до крепостите от Второто българско царство и вероятно населението им идва именно от тях.

Така новите селища са приемници не на селата на Второто българско царство, а на крепостите и укрепените селища от края на 14 в. Примерите в това отношения са много: Хоталич при дн. Витата стена – наследник на средновековната крепост Хотел на платото; Габрово – наследник на крепостите в района; Дряново – наследник на крепостта „Градът” при дн. Дряновски манастир; Кипилово – наследник на едноименната средновековна крепост, Селви – наследник на средновековния град при Севлиево в м. Дживизли бунар и пр. Такива са примерите с крепостите при селата Батошево, Градница, Градище и Крамолин. Всички, без изключения, са напуснати от населението си, което се установява в по-ниските, но удобни речни котловини“, подчертава д-р Венелин Бараков.

Изследователят допълва, че тази трансформация е продиктувана от новите политически реалности и от новата власт в лицето на османците. Крепостите са изоставени, за да не се използват като центрове за съпротива. Вместо тях османците създават дервентджийския статут – дават се привилегии на новите, неукрепени села, с цел да се охраняват проходите и пътищата, като освобождават населението им от редица данъци и тежести.

„Изводите, които могат да бъдат направени от състоянието на проучванията са, че тези селища възникват през първата половина или средата на 15 в. Те са неукрепени.

Нямат топографска приемственост със старата селищна система на Второто българско царство. Селищата възникват на нови терени, които не са били обитавани през 12-14 в.

Налице е функционална и културна приемственост и миграция на население – от крепостите към сравнително по-удобни, равнинни и котловинни терени, подходящи, както за земеделие, така и за животновъдство. Изворите от този период изобилстват от термините „хайманета” – население, без постоянно местожителство, мигриращо, според начина си на живот и препитание, – най-често занимаващо се със скотовъдство.

Новата османска власт се опитва да приобщи населението на планинските области на Предбалкана и Стара планина към своята обществената и административната система. Затова се създава дервентджийската институция. Чрез този механизъм населението се заселва в постоянни селища и са му делегирани определени задължения, правомощия и привилегии.
Дервентджийските села много често са вакъфирани, прикрепени към някои обществени и религиозни институции. Приходите от данъците, събирани от тях, отиват за издръжка на джамии, медресета, тюрбета и имарети/ На една от картите вакъфските села с обозначени като точки“, посочва проучвателят.

По думите на д-р Венелин Бараков отговорността за безопасното преминаване на прохода от всякакви пътници била солидарна.

Затова много често се налагало, освен поддържането на наблюдателния пост, пътуващите да се придружават през целия охраняван участък, да им се доставят храна и фураж за добитъка. Дервентджиите били длъжни да разчистват и поддържат в изправност наблюдавания път. По време на война улеснявали преминаването на войскови части и ги снабдявали с провизии.

„По време на кърджалийските грабежи в края на ХVІІІ и началото на ХІХ век дервентджийската организация пострадала сериозно. Властите още през ХVІІІ век не можели вече да разчитат на съдействието на българските пазачи на проходите и опасните места и затова започнали да строят свои стражници /беклемета/ с пазачи мюсюлмани. Постепенно, особено след административните реформи през ХІХ век, държавата създала нови структури, които вече не ангажирали старите дервентджии. Дервентджийството било изживяно и статутът на бившите селища със специални задължения се уеднаквил със статута на обикновените села“, казва в заключение д-р Бараков.

Веселина АНГЕЛОВА

снимки-личен архив