dryanovoВодещиРепортажи

Трима овчари са основоположници на дряновското село Руня

Селището датира от 1790 година

Село Руня е заселено между 1790 и 1800 година от трима овчари построили кошарите си на по 100 метра една от друга. По този начин първоначално са възникнали три отделни поселища с отделни наименования. Едното е Кривошиевци и е наречено така по прякора на овчаря, който е дал потеклото на този род. Другите две са Мокревци и Челювци.

Към 1942 г. в селото е имало 55 домакинства, 27 от тях от рода Кривошиевци, 19 от рода Челювци и 4 от рода на Мокревци.

Към 1942 г. землището на село Руня е обхващало около 4500 декара, от които 3103 ниви, 64 лозя, 107 овощни градини, 985 гори и около 280 пасища и необработваеми площи. 14 отт стопанствата са имали по над 100 декара, 28- по 50 – 100 декара, 14 от 30 до 50 декара и 13 под 30 декара. Скотовъдното богатство се е състояло от 119 говеда, 7 коне, 510 овце, 44 кози, 53 свине и около 2500 домашни птици. Това споделят беловласи кореняци, които са съхранили статистиката от предходните години.

„Южно от нашето село започва Тревненският проход, който минава през Централен балкан, свързващ Севера и Юга до Освобождението на България от турско робство.

В този район е действал Филип Тотю – има негов паметник във великотърновското село Вонеща вода. Турците, като са натоварели керваните със събрания данък от населението, и той ги е нападал. В този район през 1191 година се е водила битката, която поставя началото на Второто българско царство. До Освобождението село Руня не е могло да се развие, защото гарнизоните, които са пазели прохода, са безчинствали и хората не са могли да създадат семейства. Но от нашия район има хора, които са служили в Гвардейска елитна част по времето на цар Борис III. Селото се слави с много добри майстори строители. Къщите са правени изцяло от дърво и камък – много са красиви и здрави“, казват местните хора.

Активна дейност в Руня развива Народното читалище „Селянин – 1902”.

Създадено е през 1902 г. и е едно от първите читалища в Община Дряново. Оцеляло през годините, читалището продължава да е огнище на родолюбие и духовност, място което възпитава младите хора в дух на национална гордост и съхраняване на българските традиции и обичаи. Прекрасната сграда на културната институция е построена с доброволен труд и дарени средства от жителите на селото в периода 1929-1932 година.

„Културният календар на читалището се състои от множество честване на годишнини и национални празници, организиране и провеждане на културни и просветни прояви,занимания с деца, възстановки на български обичаи, доброволчески инициативи и литературни четения“, изброяват жителите на Руня, които са около тридесетина.

Настоятелството на читалището през 2021 година организира официално откриване на издигнатия паметник на загиналите във войните за България жители на селото . Официален гост на тържеството е и президентът Румен Радев.

Веселина АНГЕЛОВА

 

 

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *