ВодещиРепортажи

Село Дели Станча е основано преди два века, но от близо 40 години е напълно обезлюдено

Китното дряновско селище попада в една от най-активните сеизмични зони в България

Село Дели Станча е едно от селищата в община Дряново, които отдавна са обезлюдени. До него се стига по стар черен път, частично покрит с калдъръм. Дели Станча е замряло в миналия век, не е електрифицирано и няма водопровод. Според статистиката през 1920 година там са живеели 38 човека. Днес в селото има десетина постройки, които са почти разрушени. Кирпичените къщи са странно килнати под тежестта на времето.

Според преданието първият заселник по тези места бил весел, шеговит мъж на име Станчо. Той често разказвал лудориите, които е преживял. Заради лекия му нрав всички почнали да го наричат Дели Станчо, от там идва и името на селото-Дели Станча. През 1786 година първият жител на селището харесал мястото сред китната природа, запретнал ръкави, захванал се яко с тежката работа, почистил местността от тръни и храсти и положил основите на новия си дом с надеждата да отгледа в това чудно кътче деца, внуци и правнуци.

„През август 1934 село Дели Станча е преименувано на Станча, но и до ден днешен местните хора го наричат Дели Станча“, уточняват дряновски краеведи.

Село Дели Станча се намира в полите на Предбалкана. Разположено е в гориста местност, близо до зоната „Витата стена“, която е част от системата за опазване на местообитанията Натура 2000. Селището е на 510 метра надморска височина. От селото се открива панорамна гледка. Съседното село Царева ливада, което е едва на километър разстояние, се вижда като на длан. ЖП линията се вижда как се вие като гигантска змия. От Дели Станча се разкрива взор и към селцата, разположени на Стринавското плато.

Дели Станча е намира в карстов район. Близо до него тече Тревненската река, която по-късно се влива в река Дряново. Средното количество на валежите през януари е около 125 мм, а средното юлско количество е 200 мм – едно от най-високите в страната.

Характерно за селото е, че попада в една от най-активните сеизмични зони в България. Рискът от земетресение в областта на селището е оценен на около 9 според скалата на Медведев.

„Дели Станча е отдавна обезлюдено и не може да предложи на своите посетители гостоприемството на къщите си. Но всеки може да се наслади на приятната разходка по старите калдъръмени улички, да се възхити на чудните песни на славеите, да напълни шепи с едри, ароматни къпини. А като види запазените, въпреки тежестта на годините си къщи, нека се поклони и оцени умението и майсторлъка на старите дюлгери.

Усети ли и трепет в сърцето си – букет от гордост и мъка, нека поседне на дебелата трева и се вслуша в песента на вятъра.Той ще му разкаже за трудолюбивите и родолюбиви българи, намерили тук временно убежище от набезите на османските поробители. Ще му разкаже за тежкия труд на орача, за смелия подвиг на комитите, за тревогите и радостите на някогашните жители. Омайни са и разходките в околните гори.

Тук дъб и габър, ела и бук са извисили снажни снаги към небето. Можете да се възхитите на сложната въздушна акробатика на катериците. Ясно се виждат отъпканите пътеки на глиганите. Сърните и елените са често срещана гледка. Зайци бясно препускат в лудешки бяг…По поляните зреят дъхави диви ягоди, навред се носи омайния мирис на мащерка“, редят увлекателни разкази кореняци от Дели Станча.

Веселина АНГЕЛОВА

снимки-интернет

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *