ВодещиКултура

Куриери и литийни шествия със свети мощи са прекосявали проходите в Централна Стара планина през Средновековието

Историкът д-р Венелин Бараков представя интересни факти за древните пътища и преградни стени

През средните векове в Централния Балкан има археологически свидетелства за използването на старите римски пътища в периода XII – XIV в. Липсват данни за изграждането на нови пътни трасета. Някои пътни артерии и проходи, които с местоположението си не отговарят на новата обществена и политическа действителност през Развитото Средновековие, са изоставени и постепенно запустяват.

Емблематични примери в това отношение са пътищата през проходите Хаинбоаз и Шипченски – основни комуникационни артерии през ранновизантийския период, – които западат за сметка на пътищата през Крънския, Енинския и Мъглижкия и Дъбовския проходи. Това споделя д-р Венелин Бараков, историк и уредник в Исторически музей-Дряново.

„По на запад през Второто българско царство е използван и Русалийския проход. Данни за движението по пътищата и проходите през Второто царство се откриват в някои официални документи в които се споменава за наличието на куриери и пощенска служба. Други писмени свидетелства са сведенията за пренасянето на свети мощи през проходите – събития, придружавани от съответните церемонии и литийни шествия в които участвали както духовници, така и обикновен народ. Най-обективни и точни остават археологическите паметници и обекти, свързани с пътната мрежа. През Второто българско царство като основни, доминиращи селищни форми се налагат укрепените селища върху естествени хълмове и възвишения“, казва д-р Бараков.

Той е установил, че на север и на юг от Централния Балкан се наблюдава струпване на крепости около един по-голям селищен център, който в представите на хората от Средновековието представлява централно населено място – град. Тези селищни агломерации са ориентирани към съответните проходни места и са използвали като комуникации пътищата от римската и ранновизантийската епохи. Според данните от археологическата карта на средновековните крепости могат да бъдат обособени няколко селищни района.

Северно от Балкана е столицата на Второто българско царство – Търновград и нейният хинтерланд с укрепените селища при гр. Горна Оряховица, гр. Килифарево (м. „Градът”), крепостта над дн. Килифаревски манастир, крепостта над с. Маноя, крепостта над с. Царева ливада, крепостта при с. Зая.

„Районът на гр. Севлиево – средновековния град в м. „Дживизли бунар” над дн. гр. Севлиево и р. Росица; крепостите при с. Крамолин (м. „Градът”), Здравковец (м. „Витата стена”), с. Градница (м. „Пречиста”), Дебнево („Калето”).

Южно от Балкана е районът на с. Ветрен – гр. Мъглиж. В тази област прави впечатление наличието на големи крепости – м. „Калето” при с. Ветрен (10 дка) и крепостта в м. „Горненският град” над Мъглиж (15 дка). Областта между селата Крън – Енина. Над двете посочени села през Второто българско царство са издигнати големи укрепени селища – „Калето” (Крън) и  „Чилечито” (Енина).

Важно доказателство за това кои проходи и пътища са използвани през Второто българско царство е локализирането на построените в края на XII – XIII в. преградни стени (деми) с фронт на юг, високо в планината, непосредствено под вододелното било –  преградните стени при с. Борущица и в местността Калаянка.

Пътищата през Централният Балкан през XII –XIV в. са свързвали столицата Търново със селищните центрове, разположени по южните склонове на планината. Те са използвани за придвижване на хора, стоки и войска между посочените по-горе укрепени селища в обособените селищни райони“, подчертава изследователят.

По думите му през Второто българско царство като основни са използвани няколко пътища.

Това е път Търновград – Мъглиж през Тревнеския/Мъглижкия проход- Берое. От столицата Търново пътят се отправя в посока към с. Маноя и с. Царева ливада (крепостта в м.”Градът”), като следва поречието на Дряновска река. В района на с. Царева ливада и Дряновския манастир е открита колективна монетна находка от билонови корубести номизми, трасираща пътя, в която последните монети са на император Теодор Комнин (1224-1230). Загубването или укриването на находката се отнася към 1230-1231 г.

От с. Царева ливада пътят набира височина и преминава през днешните села Бочуковци, Войници и Бижевци, през гр. Трявна и с. Престой за вр. “Кръстец”. От тук през вододелното било пътят се насочва към седловините „Марков ток” и „Хайдушки преслап” и продължава покрай връх „Панагюра“. В подножието на върха в местността „Калаянка” е изградена преградна стена с фронт на юг. Дължината и е около 100 м. Стената не е запазена във височина. На терена личи като ивица разсипани камъни. От демата пътят стръмно се спуска на юг и през седловината „Пастовански преслап”, през м .”Ръта” и вр. Остра могила  излиза северно от връх „Побък“ над средновековната крепост „Горненският град” (Средновековен Мъглиж).

Едно разклонение на пътя идващ от Търново върви в посока към крепостта над дн. Килифаревски манастир, откъдето поема  по поречието на р. Белица. В околностите на дн. с. Белица при редовни разкопки през 1980 г. се разкриват основите на мост, изграден от дървена скара, обилна залята с бял хоросан, върху която са положени камъните, изграждащи конструкцията на моста. На 300 м южно от него проучвателите разчистват трасето на пътя, които е изграден от два пласта: долен – от по-дребни, чакълести камъни, и горен – от по-големи, подредени камъни. От поречието на р. Белица пътят изкачва вр. “Белновръх” и през м. „Килиите” се  отправя към вр. “Кръстец”, където се съединява с описаното по-горе трасе.

Имало е път, който е свързвал Търново с крепостта при с. Ветрен през Дъбовския проход до Берое.

„От Търново пътят се насочва на юг, като минава над дн. гр. Килифарево и Килифаревския манастир (крепости в м.”Градът” и м. „Стражницата”) изкачва височините при селата Габровци, Деветаци и Фъревци и по поречието на р. Белица изкачва вр. Белновръх за вр. “Кръстец”. От тук пресича вододелното било и по хребета преминава през вр. Купена и м. „Конарското” за да достигне до голямата преградна стена, изградена в м.”Царската могила”, над с. Борущица. Демата е с фронт на юг има впечатляваща дължина от 305 м. По трасето й личат следи от кули. Пътят пресича преградната стена и поема на юг през стеснения вододел на р. Борущенска и през рида „Леска” достига до т. н. „римски мост” до с. Радунци, изграден през късното средновековие. Пътят продължава на юг по вододелния хребет през м. Ада баир и достига равнината между селата Дъбово и Ветрен. Тук е открита колективна монетна находка от 38 монети на император Исак II Ангел (1185-1195), която е свидетелство за използването на пътя през XII – XIII  в.

Друг път е Търново – селищния район Крън – Енина през Крънския/Енинския проходи – Берое. Той следва трасето на път 1. От с. Царева ливада е използван старият римски път през Трявна, с. Престой, вр. “Ковачка” – за вр. “Кръстец” – вр. “Българка” – вр. “Саръяр” – средновековната крепост „Чилечито” над с. Енина. Едно разклонение на пътя от Трявна минава по долината на р. Тревненска през с. Енчевци, изкачва седловината „Пряслапа” под вр. Мъхченица от където поема по трасето на стария римски път за вр. Бедек – вододелното било –  вр. Атово падало и слиза в средновековната крепост „Калето” над дн. гр. Крън.

Друго важно трасе е от Крепостта при с. Градница – Подбалканската котловина през Русалийския проход.

„Селищният район на днешно Севлиевско поле представлява значим кръстопът, където се събират пътища от укрепените селища и крепости, разположени по околните хълмове. От Средновековния град при Севлиево е тръгвал път в посока крепостта при с. Градница, който пресича Балкана през Русалийския проход и излиза в равнинното поле в околностите на с. Тъжа. Пътят свързва града при Севлиево със средновековния Копсис при днешния Сопот. За целта се използва старият трако-римски път. Свидетелство за използването на трасето през Русалийския проход се открива в преустройството на два обекта от късната античност. Това са крайпътното съоръжение на върха на Русалийския проход, което през XII – XIV в. е преустроено за нуждите на средновековната поща и комуникации. Допълни преустройства (надзиждане над стария градеж и използването на сантрачна система) са извършени и на кулата в м. ”Манастира” над с. Тъжа, като по този начин тя е пригодена за самостоятелна отбрана, редом с функциите ѝ за охрана на пътя и южната част на прохода.

Независимо, че използват старите римски пътища, от направените наблюдения е видно, че на места трасетата на средновековните пътища се отклоняват от римските и избират по-удобен, макар и по-заобиколен маршрут. За тази цел пътищата слизат от височините и билата в долините на планинските реки, заобикалят високите хълмове и преминават през удобни седловини, след което отново се изкачват за да продължат по утъпканите римски трасета. За доброто и ефикасно функциониране на пътната мрежа старите пътища са поправяни – изграждани технически пътни съоръжения с оглед съхраняването на пътната настилка – това са мостове, отводнителни съоръжения, подзиждания и укрепвания на пътищата чрез каменна зидария и др.“, обяснява д-р Венелин Бараков.

Проучвателят посочва още, че през Средновековието основните крайпътни структури са преградните стени, чийто предназначение е да спират движението на големи армии (конница) и техния обоз с тежките дървени коли, теглени от животни, превозващи храна и муниции.

Укрепените селища и крепостите се строят в началото на проходите или близо до тях, но задължително на естествено защитен хълм или възвишение. Това обезсмисля ранновизантийската тактика и система и нейната основна цел за „отбрана в дълбочина”. Няма единна отбранителна линия, а всеки проход се отбранява сам за себе си.

„През Средновековието военната и политическа действителност налага всеки отделен голям селищен център – град или крепост – да организира самостоятелно своята отбрана, разчитайки на естествено защитения терен и на мощните си укрепителни съоръжения. Обмяната на информация между крепостите става чрез сигнали с огън, подавани на всяко едно от съседните укрепления, с които е поддържана визуална връзка“, уточнява д-р Венелин Бараков.

Веселина АНГЕЛОВА

снимки-личен архив

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *