ВодещиКултура

Деян Колев, Център „Амалипе“: Ромите посрещат Васильовден при здраво залостени врати на домовете си

В Дряново празнуват Банго Васили с традиционни ястия и сурвакници, а на трапезата слагат семейното богатство-злато, пендари, накити

Васильовден или Банго Васили, което буквално означава Куцият Васил, се празнува от ромската общност в Дряново. Това е Ромската Нова Година. Традицията при повечето ромски групи е Васильовден да се празнува три дни. Василица е свързана с няколко ромски легенди за Банго Васил или Свети Васил, застъпник и защитник на ромите, който възстановява моста, по който преминават, след като този брод е бил разрушен от Дявола или от Господ и спасява давещите се роми.

Подготовката за празника може да започне и седмица преди 13 януари. Васильовден се празнува с птиче месо – гъска, петел или кокошка, тъй като стара легенда гласи че именно гъските помогнали на ромите, последвали евреите изгнаници от Египет да прекосят реката и да се спасят от египетските войници. Животното трябва обезателно да преспи в къщата „за да не избяга късметът“. Това разказва Деян Колев от Центъра за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе“.

По думите му основна грижа е подготовката на трапезата за празника и изработването на сурвакница, които са различни при различните групи роми Васильовденска вечеря.

„Василица е подчертано семеен празник. При всички ромски групи вечерята на 13 януари играе изключително важна роля и е изпълнена с богата символика. Задължително е от момента, в който започва вечерята, до полунощ вратите на къщата да бъдат здраво залостени. Никой от семейството не излиза навън, дори в двора и никой външен човек не се допуска да влезе в къщата. Това е един от малкото случаи, в които ромите отказват традиционното си гостоприемство“, уточнява Деян Колев.

Той допълва, че трапезата се отрупва с традиционни ястия- сварен петел или гъска, сърми с късмети от дрянови пъпки, баница с късмети, богато украсена питка също много често с късмети или обреден хляб – кулак, вино, ракия, шепа сурово жито.

Ползва се задължително от житото, което се вари за Никулден и Коледа, какот и шепа суров ориз. При някои роми е традиция на масата да се поставят и богатствата, които семейството има – злато, пендари, накити и др.Обичайно вечерята започва с прикаждане и благославяне на трапезата. Прикаждащият е стопанката, която отправя молитви за късмет, плодородие и щастие. След това членовете на семейството се опрощават, като си целуват взаимно ръка. След опрощаването, най-възрастните във фамилията вземат богато украсената питка и я разчупват на две. Символиката е „за да се види на кого късметът ще е по-голям през тази година и ще храни къщата“.

„След това всяко дете си отчупва парче от питата, като първата хапка не се изяжда, а се увива и се поставя под възглавницата. Вярва се, че това, което спящият сънува през тази нощ показва какво ще се случи през настъпващата година. Посрещането на Банго Васил, а чрез него и на Новата година, заема важно място в празника. То се реализира по два начина – чрез сурвакане и чрез превъплъщаване на главата на семейството в ролята на Банго Васил или на негов пратеник.

Докато първият вариант се среща при всички роми, вторият е запазен само при някои групи, като винаги е в комбинация със сурвакането.

В полунощ настъпва Васильовден и Новата година. От този момент започва сурвакането. Сурвакарите пожелават здраве, плодородие и късмет. Както и в българската традиция на сурвакарите се даряват сушени плодове, бонбони, пари“, изтъква Деян Колев.

Според познавачът на ромските нрави по-голям интерес представлява обичаят с превъплъщаването в ролята на пратеник на Банго Васил.

„Например при бургуджиите от Североизточна България точно в полунощ главата на семейството събира житото и ориза от синията, слага ги в кърпа, взема сурвакницата и някакъв съд за вода и отива на чешмата. Там той първо сурвака чешмата, после си измива ръцете и лицето, напълва вода и се прибира, играейки ролята на Банго Васил или на негов пратеник. С влизането си в къщата се провиква: „Васили авелъ“ – „Васил дойде“ и хвърля житото и ориза.

Децата събират колкото се може повече от него, защото това е късметът, който Свети Васил им носи. После започва сурвакането, като за разлика от българската традиция първо възрастните сурвакат по-младите. При ромите мюсюлмани от Централна България пратеникът на Банго Васил идва като пръв гост на 14 януари сутринта. Гостът застава на външната врата, но отказва да влезе и поставя като условие да му се построи „кьопри“ – мост.

Тогава домакинът „строи“ мост – поставя по земята пред госта пари от външната порта до вътрешната врата. Гостът Банго Васил накуцвайки стъпва по построения мост от банкнотите и така влиза в къщата. С влизането си той поздравява събралите се: „Банго Васуй авела! Банго Васили дойде. Бут селямен бючала туке! Много поздрави ти праща!“. В отговор домакинът разлива ракия на всички и казва: „Моля Господа ти, както си ме почел, така и Господ тебе да почете!“, обяснява тънкостите на вековната традиция Деян Колев.

Веселина АНГЕЛОВА

снимки-личен архив

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *