ВодещиКултура

Археологът д-р Венелин Бараков проучва античните пътища в общините Трявна, Габрово и Дряново

„При строежа на трасетата през римската епоха са спазвани строги принципи в устройството на пътната настилка“, споделя историкът

През последните години разкопките на няколко антични обекта в Тревненско(тракийско светилище в м. Елова могила, с. Черновръх; крайпътно съоръжение на вр. Ковачка, с. Драгневци) показаха значителна концентрация и интензивно развитие на селищни структури от предримската, римската и късноантичната епохи в Централния Балкан.

След завършването на археологическите разкопки на тракийското светилище в м.Елова могила, при тревненското село Черновръх, възникна проблема за проучването на неговия хинтерланд, локализирането на нови компоненти на селищната мрежа в района, изясняването на връзката им със тракийското светилище, което със своето местоположение се явява „централно” място по отношение на останалите структури. За тази цел на първо време трябваше да бъде обърнато внимание на пътищата и пътната мрежа, което би позволило да се разберат процесите на комуникация и движение в един обособен селищен микрорайон през античността, попадащ днес в границите на общини Трявна и Дряново и северните склонове на Централна Стара планина. Това споделя д-р Венелин Бараков, историк и археолог.

Той допълва, че през лятото на 2009 г. в продължение на една седмица в посочения географски регион са били предприети теренни обхождания на стари пътища. Тяхното описание и прецизно археологическо документиране предоставило възможност някои от посочените по-горе проблеми да получат решение.

„За нуждите на обхожданията бяха използвани карти с мащаб 1: 5000. В теренните проучвания участваха ученици от местната гимназия.

Пръв изследовател на пътища в района е Васил Аврамов. Своите наблюдения върху направленията на основните пътни артерии през античността и средновековието в Тревненския Балкан Аврамов излага в монографията си „Войната на България с Византия и погромът на император Исак Ангел при град Трявна”. Неговите проучвания имат несъмнен принос. Теренните обхождания през юли 2009 г. потвърдиха някои от наблюденията на Васил Аврамов и коригираха други негови изводи, направени по-скоро интуитивно, без познаване на терена.

Локализирани бяха направленията на три антични пътя. При два от тях бе регистрирана каменна настилка“, разказва д-р Бараков.

Изследователят е установил, че пътят Дискодуратере – Августа Траяна през Тревненския Балкан е част от по-голяма пътна артерия, свързваща Августа Траяна с Никополис ад Иструм и Нове. От емпорион Дискодуратере римския път се е насочвал на югоизток в посока към днешния град Дряново и с. Царева ливада, заобикаляйки по този начин трудно проходимото и недостъпно карстово плато Стражата. Пътят  изкачва хълмовете и височините над с. Царева ливада, като над селата Дурча и Драгойча неговото трасе е отлично запазено. Каменната настилка е от един пласт подредени камъни с различна големина, най-често с плочеста форма. В този район пътят минава през силно пресечен терен, с рязка денивелация между различните точки от неговото направление. Трасето на пътя във височинния участък се свива до 2-3 м. На места се използва като път здравата скала. Прави впечатление, че пътят във високите части на местността е трасиран така, че да използва най-прякото, най-късото разстояние, без оглед на труднодостъпността.

„Античният път минава близо до околностите на с. Тодореци, откъдето се спуска към коритото на р. Тревненска/Дряновска.

Пътят пресича реката при малък брод, след което постепенно изкачва височините и хълмовете над гр. Трявна, като направлението върви в посока към дн. с. Войници.

Пътят в този участък не е добре запазен. Тук-там личи каменна настилка. След като изкачва хълма пътят преминава покрай голяма тракийска надгробна могила, която се извисява над околността и е служила като ориентир за пътуващите.

От с. Войници пътят поема на юг към землището на с. Бижевци. В отсечката между селата Войници и Бижевци пътното трасе отлично запазено. Античният път е изграден от плочести камъни подредени на тясната си страна. Ширината на пътя е 4 м. В двата му края са оформени бордюри от забити отвесно плоски камъни, които ограничават пътната настилка. Начена на градеж на пътя показва удивителни строителни и инженерни познания. Пътят е прокаран в естествен насип, като пръстта е използвана за изравняване на трасето на терена и за спойка между подрежданите камъни“, обяснява д-р Венелин Бараков.

Проучвателят уточнява, че от с. Бижовци пътят поема на запад към един от най-високите върхове в околността – вр. Черни връх. Направлението на пътя показва, че той преминава по високите части на местността, като избягва пресечените терени, доловете и деретата. Този факт се обяснява с пестенето на строителен материал и труд, както с осигуряване на възможности за бързо придвижване.

Непосредствено преди да изкачи вр. Черни връх, пътят подсича малък некропол от три надгробни могили, разположени на една височина.

Тракийски могили винаги са насипвани на хълмове, височини или места, открояващи се над околния терен; които са се забелязвали отдалеч и са използвани като средство за определяне на посоката на движение и направлението на пътя за улеснение на пътуващите.

„От вр. Черни връх пътят върви по билото на хълмовете и височините над град Трявна в посока на юг към Балкана. Пътят пресича високата местност Сечен камък, като трасето му отново преминава в близост до тракийска надгробна могила, която доминира над околността. В м. Сечен камък е локализирано скално светилище с изсечени в скалата каменни кръгове, което датира от предримската епоха. В близост до светилището е разкрита и каменна кариера, както показва и името на споменатата местност. В м. Сечен камък трябва да се търси и евентуална пътна станция или крайпътно съоръжение. Указание в тази посока са откритите преди години антични материали – монети, керамика, върхове на стрели и разсипани камъни от някаква постройка. Локализирането на античната станция, както и проследяване на останалата част на пътя на юг към Балкана остава за следващата година“, посочва д-р Бараков.

Теренните обхождания показали, че в участъка от емпорион Дискодуратере до вр. Черни връх, античния път е имал друго трасе, различно от описаното от Васил Аврамов.

Според проучванията на В. Аврамов пътят е следвал посока директно на юг, без да се съобразява с проходимостта на терена. Локализираните от него пътни станции се основават само на предположения и опита му от наблюденията на пътя Ескус – Филипопол през Троянския проход.  Трасето предложено от него преминава далеч от селищата или други структури, свързани с поселищния живот в района, които са засвидетелствани от проведени по-късно теренни обхождания. Аврамов е следвал единствено своята логиката за направлението на пътя – за неговото трасиране е трябвало да бъдат избирани само най-преките местности. Теренните обхождания от лятото на 2009 г. показаха съвсем различно направление на пътя, който е построен през II в. за граждански и търговски нужди, за разлика от военния път през Троянския проход, изграден още през Клавдиево-Нероново време. С това се обяснява както липсата на „класически” пътни станции, така и отсъствието на големи крайпътни съоръжения и сгради, и отсъствието на големи военни гарнизони, настанени в кастели.

„Античен път през Шипченски проход следва трасето на тракийската пътна артерия от предримската епоха. През римската епоха и късната античност пътя се явява разклонение на основния римски път, свързващ Никополис ад Иструм с Августа Траяна.

От емпориума Дискодуратере трасето продължава в югозападна посока по долината на р. Янтра. В пролома на реката в карстовото плато „Стражата” при с. Янтра, пътят започва да катери хълмистата местност и минава покрай малка крепост(бург), изградена през късната античност за охрана на пътното трасе. От бурга при с. Янтра пътят се е насочвал към днешният град Габрово в местността Градище. В началото на IV в. на хълма Градище е изграден военен лагер, укрепен със землено съоръжение – вал. Военното присъствие тук е продиктувано от контрола на пътя през Шипченския проход. От Градище трасето поема на юг през м. Киселчова могила и през Етъра и с. Нова махала, се изкачва по един от хребетите на Шипченска планина.

Пътят пресича вододелното било и се насочва към скалистия връх Градишката могила. В началото на IV в., тракийската военна крепост на върха, е използвана като укрепление за охрана на пътя и прохода. През късната античност крепостта заема само високата, горна тераса на хълма и представлява военно укрепление от типа бург. Пътят минава през крепостта и излиза от прохода при дн. гр. Шипка. Това разклонение на основния път през римската епоха е слабо използвано. Значението му нараства през късната античност (IV – VI в.), когато по протежение на пътя, са строени крепости на различно разстояние една от друга, за контрол на движението и охрана на пътя. През II – IV в. пътят е бил настлан с каменна настилка от разноформатни камъни с различни размери. Ширината му е около 4 м, като в двата края пътното трасе е ограничено с бордюри, изградени от по-големи плочести камъни“, разкрива д-р Бараков.

Той е изследвал и древното пътно трасе Зикидева (Велико Търново) – района на дн. град Мъглиж през Тревнеския/Мъглижкия проход.

„От Зикидева пътят се е насочвал към Килифаревския манастир, оттам преминава през с. Габровци, Дивитаци, М. Станчевци, покрай голямото тракийско светилище в м. Елова могила, край с. Черновръх  и през гр. Трявна и с. Престой, трасето подхожда към Балкана през върховете Ковачка и Кръстец за вододелното било на Стара планина. От тук през вр. Панагюра и местността Калаянка пътят е превалял прохода и е слизал в тракийската военна крепост „Горненския град” и се е отправял на юг към околностите на гр. Мъглиж, където в предримската епоха са концентрирани голям брой тракийски селища. Най-голямото от тези селища е разположено на северозападно от Мъглиж и на него е принадлежала прочутата Мъглижка гробница със стенописи.

През римската епоха и късната античност в Централен Хемус се наблюдават няколко момента в организацията на пътната система, които се изразяват в следните аспекти:

– наблюдава се приемственост с предримската епоха по отношение на основните направления на пътните трасета и проходни места в планината;

– изграждат се трайни каменни настилки върху старите тракийски пътища;

– прокарват се нови пътни артерии, отговарящи на административните, търговските икономическите нужди, и на нарасналия брой и разнообразие на селищни форми, възникнали през II – III в., които са обвързани с пътна мрежа през проходите в Балкана, позволяваща активни комуникациите и връзки между тях.

– През III и IV в. започват да се строят военни крепости, упражняващи контрол над определена територия, проходните места и пътищата през тях: военния лагер в м. Градище (гр. Габрово), бурга при с. Янтра, крепостта „Градишката могила” в Шипченския проход; крепостта Дискодуратере, крепостта „Боруна” над Дряновския манастир в Тревненския проход.

При трасирането на римските пътища в Централния Балкан се наблюдават някои специфични особености, които са подчинени както на римските технически и инженерни принципи, така и на характера на пресечения терен в планината. Пътищата през римската епоха не се съобразяват с наклона и труднодостъпността; винаги следват възможно най-високите части на местността и търсят най-преките възможности за свързване между отделните селища  и крайпътни структури. Винаги се избират на по-преки маршрути, с цел по-бързо придвижване, като са избягвани естествени препятствия като реки, речни завои, пресечени местности, естествени скали. Съзнателно са търсени била и височини, през които да бъде трасиран пътя, което позволява околния терен да бъде наблюдаван и да бъдат предотвратени изненадващи нападения“, изтъква д-р Венелин Бараков.

По думите му при строежа на пътища през римската епоха са спазвани строги принципи в устройството на пътната настилка.

„Те са включвали полагане на каменна настилка от типа на т.н. калдъръм – наименованието произхожда от гръцки и означава хубав път. Тя е предшествана от изравняване на терена между две точки или местности, които трябва да бъдат свързани чрез пътна настилка. Преди полагането на каменната настилка задължително се предприемат операции по трамбоване на пръстта или допълнително настилане на пътя с пръст. Римските пътища в Централния Балкан обикновено се състоят от два пласта: долен – от трамбована пръст и ситни, чакълести камъни, и горен – от подредени камъни с различна форма и размери, редени винаги на тясната си страна. Пътищата са с ширина 3-4 м и имат бордюри в двата си края, които ограничават ясно пътното трасе.

От съображения за икономия на труд и строителен материал (камък), често за трасето е използвана здравата скала, която на места е била изсичана за да премине пътя.

При движението по пътищата в Балкана от римската епоха са използвани като ориентири тракийски могили, които винаги са насипвани на хълмове, височини или места, открояващи се над околния терен, които са се забелязвали отдалеч и са представлявали средство за определяне на направлението и посоката на пътя за улеснение на пътуващите“, казва още археологът д-р Венелин Бараков.

Веселина АНГЕЛОВА

снимки-личен архив

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *