ВодещиРепортажи

В Гостилица гощават с дърпана баница и се славят с жителите си зевзеци

В селото се гордеят с библиотеката си, имат забележителна етнографска сбирка и музей на детската играчка, провеждат фестивал на кратунката, крикет мачове и конски празник​​​​​

Село Гостилица е прочуто с жителите си зевзеци, отдадени на гостоприемство, веселия, но и на просвета. Местните хора, които имат характерен говор, ревностно пазят традициите и културата, наследени от векове. Гостилица е едно от най-големите села в община Дряново с население от над 270 души.

Намира се сред северните разклонения на Стара планина, на 12 километра северозападно от Дряново. Амфитеатралното му разположение върху южния скат на хълма Ръта позволява то да бъде наблюдавано отдалече. На около 1200 метра южно и югоизточно от селото река Янтра, пресичайки малка котловина, живописно криволичи между стръмни брегове. Местността около Гостилица включва заоблени възвишения, валози и оврази, разделени от дълбоки долове с ниска и висока широколистна растителност.

В непосредствена близост над селото е залесена борова гора. Около Гостилица са образувани поляни, ливади и земеделска земя, но бледожълтеникавата почва на много места става песъчливо-камениста, което я прави трудно-обработваема и не особено плодородна.

„Предвид характера на терена, върху който е застроено селото, условно то е разделено на две части. Ниската и по-полегата част местните жители наричат Долния край, а по-високо разположените на стръмния скат махали са известни с името Горния край. Заради това местните се припознаваха като „долненци“ и „горненци“. Средната надморска височина на селото е около 400 метра, а най-високо се издига местността Топкору, като възвишението е на 501 метра над морското равнище“, разкриват кореняци от Гостилица.

На север гостиловското землище граничи с районите на селата Ново село и Балван, на североизток достига до земите на село Ветренци, а на изток опира в хълмистите мери на малките селца Каломен и Чуково. В югоизточна и южна посока граничи със земите на махалите Ритя, Пейна и Караиванца, а също и с нивите на селата Скалско и Славейково. От запад периметърът се затваря с граничната зона на село Буря. Общата полупланинска площ в така описаните граници възлиза на около 32 400 дка или над 32 кв. км.

Селото е свързано чрез удобни асфалтови пътища с градовете Дряново, Габрово, Севлиево, Велико Търново и с околните села. Най-близката и удобна жп гара е в Дряново, а на 6 км северно се намира главното трасе София-Велико Търново-Варна. До селцето Междени, на около 8 км на юг, има аеродрум за малки самолети от гражданската и селскостопанската авиация.

„Влечение към образованието и просветата у местните хора е имало от незапомнени времена. Преди Освобождението е основано класно училище. Било е силно развито в началото на XX век, когато през 1911 г. е открита нова голяма сграда с отделни класни стаи. В нея се помещавала гостиловската прогимназия „В. Е. Априлов“ като там са учили през някои години по около 200 ученици“, сочат краеведчески данни.

През 1894 година в селото е основано читалището „Христо Ботев“ с първоначално име „Орач“. От 1954 г. то се помещава в собствена сграда, разполагаща с библиотека, обширен салон и модерна сцена, гримьорни и др. От много десетилетия там са се изявявали самодейци от селото, и то като отлични актьори в постановката на редица класически пиеси или работи на самобитни местни автори. Освен това на гостиловската сцена са гастролирали едни от най-знаменитите български певци, и музиканти на народна и естрадна музика, хумористи, рецитатори, солисти и т.н.

Основният двигател на активната дейност е секретарят на културната институция Добринка Добрева.

От 1957 г. в селото съществува самобитна група за изворен фолклор, известна под колоритното име „Гостиливски баби“. В нея участват 8 гласовити жени.

„Преди години по проект бях ушила 19 женски и една мъжка носии, но днес съставът е по-малоброен. Самодейната група участва във всички празненства и събития, които организира читалището. Певческият състав е носител на множество отличия. Имаме огромна колекция от медали, плакети, грамоти. Само през тази година са завоювани десетки награди като от фестивалът в свищовското село Царевец се завърнахме с шест медала-два златни са присъдени на групата за изворен фолклор и за младежката танцова група „Гостиловци“, второ място завоюва групата, която прави възстановки на празници и обичаи. Получихме и три бронзови медала за индивидуални изпълнения. За първи път участвахме във фестивала на българската патриотична песен в село Сушица“, споделя Добринка Добрева.

Групата не е пропускала участие и в проявите в Копривщица.

„Съставът се отличава с това, че изпълнява автентичен фолклор. Пеем предимно гостиловски песни. Съхраняваме местния песенен фолклор. Това са песни, които са пели нашите баби и прабаби и които са събрани в специален сборник озаглавен „От едно гърло, два гласа“, разкрива Добринка Денчева, която е и ръководител на състава.

Изпълнителките вече трескаво подготвят новия репертоар, с който ще се представят през 2024 година. Ще изпълняват стара песен, посветена на майстор Колю Фичето „Хабер ми дошло майно ле от Цариграда голяма“.

„Тази песен е емблематична за нашия край. Изпълнява я и голямата певица Мита Стойчева, но от стари самодейки знам, че тя е научила песента от гостиловци, чиито основен занаят е строителството“, обяснява Добринка Денчева.

Тя се впуска с интригуващ разказ за селото, което е сред емблематичните населени места в община Дряново. Наречено е Гостиловица, заради пословичната гостоприемност на местните хора. Известни са с кулинарните си умения и с това, че посрещат с традиционната гостиловската дърпана баница. Сред автентичните местни ястия са пълнени чушки с ориз и булгур.

В селото са си направили Тълковен речник на гостиловския говор, който е доста специфичен. Автор на сборника е Йордан Чуховски и съдържа характерни словосъчетания и хумористични изрази, използвани от местните зевзеци заедно с тълкуването им. Уникалният речник се пази на видно място в читалището.

Гостилица е прочуто и с традиционния си празник на кратуната. Тази година е било Десетото му издание.

„Идеята за този фестивал е на Райчо Лазаров, който е член на читалищното настоятелство. Той се вдъхновил от писанията на Йордан Чуховски. Този фестивал всяка година се провежда в последната събота от октомври. Кратуните имат широко приложение. Напоследък се използват предимно за декорация и украса. В миналото обаче са били изрязвани и са употребявани като сервизи за съхранение на боб, леща, грах, сол, пипер и др. Служели са и за загребване на зърно, както и за вода. Навремето големите кратунки са били изчиствани от семките и месестата част по специална технология с речни камъчета, наречена „издрънкване“. С така обработените кратуни са пренасяли вода, защото в тях тя се е запазвала студена през лятото и са играели ролята на термос. Кратунка се използва задължително и при ритуала за изкъпване на детето навръх Бабинден“, реди Добринка Денчева.

По време на празника е имало и кулинарна изложба със засукани зеленчукови ястия.

Много интересен е обичаят Ялова понуда и се празнува на 15 февруари само ден след Трифон Зарезан. Този празник е посветен на раждаемостта. Наситен е с много зрелищност и изненади, защото жените се обличат като мъже, обикалят селото на голяма група и когато срещнат първия мъж го вдигат на ръце и го разнасят с тях. Този ден мъжете се страхуват да излизат по улиците и си стоят по къщите.

От 2017 г.в Гостилица се провежда конски фестивал, а по идея на чуждестранни заселници се организират крикет мачове.

В културното средище в Гостилица са спретнали и богата етнографска изложба от старинни предмети на бита-паралии, нощви, стан, бебешка люлка-цидилка, оригинални носии, чекрък, мотовилка. Голям интерес представлява и музеят на детската играчка. Сред експонатите има дървени, метални, пластмасови, текстилни играчки.

„Когато дойдат деца, остават запленени и казват на майките си: „Искаме тук да живеем“, обяснява дейната дама от читалището.

От огромната колекция от хиляди играчки се заинтригували дори и уредници от Историческия музей в Габрово.

Читалището в Гостилица е и посредник на социалните служби от Дряново и Габрово при подаване на заявления, декларации и други документи в улеснение на местните жители, за да не пътуват до града. В културното средище се гордеят и с библиотеката си.

„По програма „Глобални библиотеки – България“ ни дариха компютърни конфигурации с мултимедия и лицензиран софтуер. Благодарение на това дейността ни се разрастна много“, посочва Добринка Денчева.

Веселина АНГЕЛОВА

снимки-личен архив

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *