Скалните светилища в местностите „Куклите“ и „Межденска чука“ край Дряново са притегателно място за изследователи и иманяри

Изследователят д-р Венелин Бараков обяснява, че там има следи от няколко епохи- ранна желязната, елинистическата и римската

Местностите „Куклите“ край село Царева ливада и „Межденска чука“ в землището на село Скалско са притегателно място както за изследователи и туристи, така и за иманяри.

Районите около  дряновските села се славят със скални светилища.

 

Местността „Куклите“  представлява ясно изразен скален връх, на който през късната античност възниква малко укрепено селище. Днес на билото има останки от сгради и се открива късноантична керамика. Там има следи от няколко епохи- ранна желязната, елинистическата и римската. Това обяснява изследователят д-р Венелин Бараков.

Култовият обект е локализиран при теренни обхождания през 2000 г. Ясно личат отломки от съоръжение, разположено под скалите в емблематичната местност.

„Канарите над съоръжението се спускат отвесно. По тях могат да се забележат отвори, разположени в една линия, които вероятно представляват дупки от някаква дървена конструкция, служеща за навес, който е предпазвал основното съоръжение под нея. Самото съоръжение наподобява скална площадка, върху която са извършвани различни обредни действия“, обяснява д-р Венелин Бараков.

Той допълва, че за това свидетелстват фрагментите от натрошени керамични съдове. По-голямата част от артефактите са от ранножелязната епоха. Единични фрагменти пък сочат, че култовото място е продължило дейността си през елинистическата и римската епохи. В профила на културния пласт ясно се забелязват следи от горели петна или огнища.

Явно, че светилището привлича търсачи на древни загадки и скрити съкровища, защото в средата на площадката е направен голям иманярски изкоп.

Пръв Веселин Аврамов обръща внимание на археологическите паметници в най-източната част на скалното плато, над днешния Дряновски манастир. Основен акцент в неговите проучвания са крепостите над манастирската обител.

„Подобно съоръжение, обхващащо значително по-голяма площ, бе открито през 2002 г. в местността „Межденска чука“, на 3 км северозападно от дряновското село Скалско, в подножието на внушителен скален рид, част от скалното плато „Стражата“. Всички елементи, които образуват структурата на съоръжението, са указание за неговия култов характер. През есента на 2002 г. обектът бе проучен от мен чрез сондажни разкопки. Те показаха, че това е светилище, което има аналогични типологически характеристики, като това над Дряновския манастир. Провеждането на археологически разкопки позволи да се разкрие по-пълно неговата структура, както и естеството на култа и извършваните ритуални практики“, казва д-р Бараков.

Той посочва, че изборът на култовото място не е случаен.

Скалният рид се извисява над околността и се вижда отдалече. Приблизително по средата има пещера, която е с тесен вход, подобен на процеп. До входа на пещерата се достига единствено с дървена стълба. Под пещерата, в основата на скалата, е обособено пространство, което позволява струпване на хора и извършване на обредни действия. За тази цел е подравнена специална каменна площадка с полукръгла форма под входа на пещерата. Площадката е служила за място на обреди. Достъпът до каменната площадка е изключително труден. Денивелацията на терена е особено голяма и посещаващият светилището е трябвало да полага неимоверни физически усилия, за да преодолее изкачването до скалния рид.

„Светилището при село Скалско със своята структура, която бе изяснена при разкопките, представлява модел, позволяващ, да се направи реконструкция на начините на функциониране и съставните елементи на скалните светилища в Стара планина. Първият и най-важен елемент на светилището представлява самата скала и пещерата, образувана в скалната маса. Каменната площадка е вторият елемент от структурата на светилището.

Върху нея са извършвани разнообразни обредни действия, в резултат на които се е образувал културен пласт, дебел до 0,60 метра. Скалната площадка бе напълно разкрита чрез разкопките, които уточниха времето на използване на светилището, естеството на обредите и характера на оставяните дарове.

Извършването на определени ритуали става изключително върху каменната площадка на светилището. Ритуалните действия започвали със запалване на огън върху каменната площадка. По цялата дебелина на културния пласт се установиха следи от опалване и наличие на огнища. Керамичните съдове, с които са се извършвали възлияния, в които са носели вино и вода, след използването им са били ритуално натрошавани“, разкрива д-р Бараков.

По думите му наличието на животински кости показва, че в светилището са правени жертвоприношения на животни-агнета, кози, като приготвяната на огъня храна е оставяна в светилището. Част от нея е изяждана на място или отнасяна в дома. Краят на обреда завършвал със задължителното депониране на дарове – върху скалната площадка, по нейната периферия и под скалата.

„Някои дарове бяха открити на 10 и повече метра от каменната площ. Оставянето на дарове се съпровождало с извършването на една много интересна обредна практика – предметите били умишлено деформирани или изгаряни в огън. С предаването на предмета на огъня чрез повреждането му се освобождава този дух, тази енергия, която го е създала. В този смисъл повреждането на предмета означава, че той повече никога няма да влезе в употреба, т. е. той е обречен на божеството или божествата като дар и символ на жертвата, която е склонен да направи човек в името на Бога. В извършвания обред крайната цел е да се унищожи материята, за да се постигне пълно единение с духовното“, коментира д-р Венелин Бараков.

Проучвателят уточнява, че третият елемент от структурата на светилището представлява каменна стена, изпълнена чрез суха зидария от необработени ломени камъни с различна големина. Стената е изградена над скалите и има начупена траектория. Предназначението й е да ограничава достъпа до култовото място към неговата проходима територия от север.

Между стената и скалния венец разстоянието е сравнително малко-до 20 метра ширина. В ограденото пространство не се откриват следи от постройки и керамика. Всичко това дава основание каменната стена да се интерпретира като преграда, маркираща сакралната територия на светилището и същевременно ограничаваща достъпа до свещеното пространство от непосветените в култа.

„Наблюденията върху стратиграфията на светилището в местността „Межденска чука“, край село Скалско, и намерените находки-монети, керамика, фибули позволяват да се уточни неговата хронология и датировка. Най-ранните следи от използване са фрагменти от халколитна керамика, което свидетелства, че култът към скалата и първите скални светилища се появяват по това време. През втората фаза на ранножелязната епоха в местността „Межденска чука“ възниква ранно тракийско светилище. Преобладаващото количество от намерената при разкопките керамика датира от това време. През късножелязната /елинистическата/ епоха се забелязва затихване на функциите на светилището. От този период са открити незначително количество фрагменти от сива керамика, работена на бързо грънчарско колело, и една монета на Филип II (359 – 336 г. пр. н. е.)“, посочва д-р Бараков.

Изследователят изтъква, че последните находки от предримската епоха са фрагменти от сребърни и железни торкви (II – I в. пр. н. е.), една желязна фибула „тракийски” тип и бронзова фибула тип „Orlia Maglavit”(I в. пр. н. е.). Възраждането на светилището настъпва през римската епоха (II – III в.).

От този период са открити над 20 бронзови монети, сечени от градските управи на Никополис ад Иструм, Хадрианопол и Пауталия, и няколко сребърни денара от династията на Северите (193-235: император Септимий Север (193-211), Каракала (211-217), Гета (209-212), Александър Север (222-235).

„Разцветът от края на II и през първата половина на III век се констатира и чрез намерените разнородни дарове – накити, огледала, изцяло запазен сребърен пръстен с гема, златна висулка от огърлица и пр. От този период са откритите фрагменти от оловни огледала и една бронзова камбанка. Най-късните находки са две монети от IV век и фрагменти от късноантична керамика. Те са свидетелство, че дейността на светилището, макар и силно редуцирана, продължава и през IV век, вероятно до края на века“, разказва още д-р Венелин Бараков

Веселина АНГЕЛОВА

снимки-д-р Венелин Бораков