ВодещиРепортажи

Село Добрените впечатлява с монолитни каменни градежи

Казват, че всичко в Добрените е добро-и климата, и въздуха, и древното наследство, и хората. Чудното село впечатлява с изкусно издигнатите монолитни каменни градежи. Опустяващото с годините селище се намира на 450 метра надморска височина в южната част на Стринавското плато, на около 5 километра от Дряново.

Селото е електрифицирано, но не е водоснабдено и заради това във всеки имот има геран. До Добрените води асфалтов път, който се поддържа целогодишно.

Селището е част от район, богат на историческо наследство от множество древни епохи. На Стринавското плато са проведени няколко археологически разкопки.Открити са останки от крепостни стени, кули, стопански постройки,монети и фрагменти от глинени съдове. Находките са доказателство,че местността е била обитавана от траки, римляни,византийци,славяни и българи.
„В древността крепостни стени са преграждали единствения път за достъп на платото. Някъде те са били на два реда,а там, където са били наблюдателните кули градежът на защитните стени са дебели от по над 2 метра“, обясняват местни краеведи.

По думите на изследователите Добрените е заселено след падането на България под турско робство.

„Поминъкът на населението и тук, както и в околните селца, е бил земеделие и животновъдство. Мъжете са били строители и от Гергьовден до Димитровден са ходели на гурбет, жените, старците и многобройната челяд са се занимавали със селската работа.Тежък бил живота на селяните, тежки и непосилни са били и данъците, които е трябвало да плащат на поробителите.

Данък плащали за всяка кокошка, овца, коза, магаре, свиня. Военен данък плащали мъжете, които не са били войници. С този налог били облагали мъжките рожби още от двумесечна възраст. Плащали го всички мъже до 60-годишна възраст.

Трудно било оцеляването на българите, но въпреки непосилните данъци и беднотията балканджиите отделяли от залъка си и изпращали децата си да учат четмо и писмо.

Мъдри хора били те, осъзнавали са, че един народ е силен и непобедим само ако знае вярата и езика си. Затова въпреки тежките времена се вдигали големи сватби. Венчавките и кръщенетата били символите на вярата и на непреклонния дух на българите“, редят беловласи старци.

 

Днес село Добрените се състои от десетина къщи, разположени от двете страни на тясна уличка, притисната от високите каменни огради, бранещи домовете от погледа на минувачите. Сухата каменна зидария прави впечатление. Вървейки по улиците, човек не можем да не се възхити на майсторите каменоделци. Сърдитото ръмжене на кучетата зад високите порти доказва, че селото е живо.

„По зелените ливади някога са препускали славни войни, а днес кротко пасът овце и агънца, които радват малцината стопани в Добрените. Между храстите вместо вражеска войска се жълтеят минзухари. Пътят води към края на селото, от където се открива панорамна гледка към най-голямото село в община Дряново-Царева ливада и селцата Долни Драгойча, Пърша, Искра, Сяровци, Дели Станча и Кърти пъня.

Веселина АНГЕЛОВА

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *