ВодещиКултура

Историческия музей в Дряново от 58 години пази във фондовете си старинен момински сандък

Една от първите културни ценности във фонда на Исторически музей – Дряново е момински сандък. Дарен е на музея през 1965 година от дряновката Цветана Ангелова. Сандъкът е от брашовски тип, с много богата украса. Такива сандъци са правени за първи път в град Брашов в края на XVIII и началото на XIX век. В по-късно време фабрика за брашовски тип ракли е открита в Русе.

Това разказва Юлия Дабкова, уредник в Исторически музей-Дряново.

„Сандъкът, предаден в музея от Цветана Ангелова, е дървен, но предната част и капакът са обковани с цветна релефна ламарина. В обкова има метална и дървена част. Вътрешността е облепена с цветна хартия. Такива сандъци са внасяни масово през Свищов и Русе главно в Централна Северна България и са служили за събиране на чеиза.

Щом се замомее, всяка мома започва да пълни своя сандък с дрехи и постелки за новия си дом. Сама прела, тъкала, везала, шиела и старателно се подготвяла за този важен момент, когато ще стане булка. Част от чеиза са ризи за свекър и свекърва, за бъдещия мъж ризите са шити с голяма любов, шила е и ризки за децата си. Колкото е по-богат чеизът, толкова по-работлива и лична е момата. Дряновката, наред с пълненето на сандъка с чеиза, е трябвало да си изтъче месала и избродира шевиците за сокая. Зестрата давана на младата булка от нейното семейство се отъждествява с чеиз“, обяснява Юлия Дабкова.

Тя допълва, че от проучванията на краеведа Бонка Тихова за селата около Дряново се знае, че „Йона Рашкова от село Русиновци е занесла в момковия дом осем сукмана и седемнайсет ризи. Цвята Маринова от село Шушня занесла четиридесет ризи. Йорданка Динева от село Къртипъня получила от майка си пет сукмана.

„Сандъкът е пазител на най-съкровените неща на жената за цял живот“, уточнява в заключение Юлия Дабкова.

Веселина АНГЕЛОВА

снимки-Исторически музей-Дряново

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *