ВодещиОбщество

В Дряновско вярват, че строеж на чешма опрощава девет гряха

​​​​​Сред емблематичните водоизточници в региона са Духовниковата и Никоевската чешми

Районът около Дряново е известен с богатството си от природни дадености, както и с едни от най-красивите чешми, от които блика чиста изворна вода. Строежът на чешми от векове е вид религия, а родолюбиви местни хора, чрез градежа им отдават почит към водата. Градежът на чешма освен чест и благодарност носи и опрощаване на стари грехове. Затова възрастни хора са убедени, че строеж на чешма опрощава девет гряха.

„Това е изключителна добрина, камъкът е по-траен от нас, а водата е вечна. Чешмите ги правят хора, свободни по дух и воля, хора с добро име, които обичат родното си място.

Чешмите са символ на единението, обичта и вярата и в тях са вплетени магията на водата и камъка. Чешмите носят и древното послание – да пазим традициите, корените и изворите си“, коментират беловласи дряновчани.

Старите обществени чешми са специални места. Те са били сред най-важните обекти в живота на хората в миналото. Там са ставали и срещите, обмяната на социална информация, провеждали са се ритуали и празници. За значимостта им говорят и купищата легенди – за вградени в основите съкровища, за целебна сила на водата и пр. Построяването на чешма е било сред най-достойните дела, които човек може да извърши.

Сред най-известните чешми в региона е Духовниковата чешма, която е до моста на майстор Колю Фичето в Дряново.

Повод за изграждането и през 60-те години на XIX век е смъртта на дете. Синът на местен жител починал и той решил да изгради чешма в негова памет с парите, които били предназначени за образованието на детето. Съвет за това получил от пътуващ светогорски монах.

Вероятно това бил самият Матей Преображенски-Миткалото, който през 1846 г. постъпил като послушник в Дряновския манастир, а след години многократно е посещавал Дряново и манастира, включително с Васил Левски в първите дни на май 1871 г., когато е основан местният революционен комитет. Заради това и чешмата е станала известна сред хората като Духовниковата.

Зидарията е украсена с множество детайли, характерни за църковната архитектура.

В камъните е издълбана профилирана рамка с форма на заострена арка, стъпила върху пиластри с капители-частично издадени пред зида стълбове. В средата на рамката има пезул – нишата, където е било поставяно канчето за пиене на вода. Върху камъка под него е изписана годината на построяване на чешмата-1861-а. Над тази ниша има корниз, който се образува от излизащите напред плочи. Водата тече от един чучур, който е бил декоративно извит като тези на чешмата в Соколския манастир, дело на известния дряновски майстор Колю Фичето.

През 1970 г. е направено научно мотивираното предложение за обявяване на обекта за възрожденски паметник.

Друг емблематичен обект е Никоевската чешма. Тя е изградена в каменна подпорна стена, която не е в права линия, а с две леки чупки в краищата. Така се оформя площадче пред нея, което преди е било постлано с калдъръм, а сега е с плочи. До нея е монтирана каменна пейка, а отляво са трите каменни корита, свързани с улеи за преминаване на водата.

Никоевската чешма е на около 3 км от Дряново, в някогашното село Никоевци, което вече е квартал на града. Местните хора са забелязали, че струята на водата е силна дори в най-големите жеги и студове, което означава, че изворът е дълбок и съответно водата е чиста.

Никоевската чешма е известна още с каменната пластика, изработена от забележителния български скулптор проф. Любомир Далчев, който е брат на поета Атанас Далчев. Той е автор и на паметника Майка България в Дряново. Върху камъка е изваяна приклекнала млада девойка, която излива вода от стомната и я налива в съда на уморения пътник. Около нея кръжат седем бели лястовици, които символизират хармоничното съжителство между човека и обкръжаващата го природа. Известно е, че бялата лястовица е символ на надеждата, а в случая и бройката не е случайна – 7 е символ на сплотеност, наричат го „Числото на Вселената“, специално е за различни култури и вярвания.

От векове живущите в Дряново и околността почитат светицата Марина в една красива местност между днешния град и село Царева ливада.

В този район е изградена чешма, от която тече лековита вода. Твърди се, че нейната целебна сила е най-голяма по изгрев на 17 юли. Хората си измиват лицето с нея и си наливат за вкъщи.

Благодарение на доброволци и финансовата подкрепа на Община Дряново, около чешмата е почистено, а беседката пребоядисана и с поправен покрив. В началото на юли 2020 г. отец Георги освещава и поставения от доброволци малък параклис.

Веселина АНГЕЛОВА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *