Джуровци – село с вековни къщи без стопани, сгушени в падината на хълма Цар Асеник

Джуровци е едно от китните, но обезлюдени села в община Дряново.

Към 1934 г.селището е имало 23 жители.​​​​​ Днес са останали единствено вековните им къщи.

Липсата на поминък не е пощадила и това райско кътче, намиращо се в малката уютна падина на хълма Цар Асеник.

Село Джуровци се простира на около седем километра от Дряново. Селото е електрифицирано, но не е водоснабдено. До него води черен път, който не се поддържа целогодишно.

„Районът е бил заселен след падането на България под турското робство. Още в самото си основаване Джуровци се е състояло само от три къщи, които съществуват и до днес. В тях са живели и са се раждали будни, честни, корави, трудолюбиви и родолюбиви българи. Те са вземали активно участие в обществения живот на околията“, разказват дряновци.

По думите на паметливи кореняци, когато населението на околните села взема решение, че църква ще се строи само в село Чакали, което днес се казва Искра, с парите, събрани за църква в село Пърша, вдигат училище именно в село Джуровци.

„Макар че селото е било само с три къщи, в училището са се учили 36 деца, които са идвали и от близките населени места. През 1928 година към него е основано и читалище, наречено „Светлина”, връщат се назад във времето беловласи дряновци, милеещи за родния край.

Днес в селото могат да се видят само високите каменни зидове на двете сгради, защото през 1975 г. са пострадали при пожар.

В селото няма постоянни жители, но наследниците на трите къщи ги посещават редовно и се отнасят грижовно към бащините имоти. Дворовете са почистени и добре поддържани, дърветата в градините са с белосани снаги и красиво оформени корони, само помещенията за животни и плевните са празни. До сградите могат да се видят оставени преди десетилетия дървени и железни оръдия на труда.

Тихо и спокойно е, само в далечината се чува бръмченето на трактор, обработващ земята край селото. Къщите са затаили дъх, в очакване на стопаните си.

Веселина АНГЕЛОВА