ВодещиКултура

В Гостилица са събрали говорното си богатство в Тълковен речник

Сборникът с характерни думи и изрази се пази като ценен експонат в читалището на селото, а заслугата за съхраняването на самобитния език е на покойния агроном, музикант, художник, писател и изобретател Йордан Чуховски

Жителите на дряновското село Гостилица са прочути с характерен говор и хумор. Местните зевзеци върло бранят своята идентичност като я определят като национално богатство. През годините те са съхранили ярки изрази, реплики и думи, които са пример за прословутия гостиловски гавраджилък.

За тази традиция разказва Райна Чуховска, чиито съпруг-Йордан Чуховски има огромна заслуга за опазване на словесната идентичност.

​​​​​Той е бил известен агроном, литератор, фотограф, изобретател. Автор е на карикатури вицове, разкази, афоризми, сборник с характеристики на гостиловския говор, тълковен и фразеологичен речник, както и на книгата „Островът на краставичарите“. Описва историята на Гостилица, бита и поминъка на селяните.

Освен това е бил и самобитен музикант, който умело е свирил на акордеон, китара, окарина. Пишел е и музика на песни. През далечната 1951 г. прави сатиричен вестник. Рисувал е карикатури.

Въпреки че е родом от великотърновско Йордан Чуховски обичал да се определя, като „Дряновски гостиловец от… Хотница“. Връзката му с Дряново е от 1953 г., когато започва работа, като агроном по растителна защита. През 1958 г. става главен агроном в ТКЗС в Гостилица. Той е изобретил машина за обеззаразяване на семена, наречена „Чуховка“. Бил е и краевед по призвание.

Като общественик той се изявявал още като корепетитор, помощник диригент, акордеонист и композитор към четиригласния хор в Дряново. Бил е  издател на в-к „Стършел“ под заглавие „Дряновска Дряновица“, кореспондент на в-к „Народен спорт“, фотограф – художник, носител е на орден „Кирил и Методий“ I степен и др.

Не случайно именития културен и обществен деятел Йордан Чуховски е удостоен със званието „Почетен гражданин на Дряново“.

Негово дело е създаването на специален сборник с характеристики на гостиловския говор.

Този тълковен и фразеологичен речник съдържа над 300 изрази и думи, които първоначално са били написани на отделни картончета. Авторът стриктно е описал забавни случки с жители на Гостилица.

„През 2017 г. бившият кмет на община Дряново Мирослав Семов събрал всички афоризми по повод на земляческа среща през 2017 г.“, обяснява Райна Чуховска.

Трудът на Йордан Чуховски, който починал преди 12 години, е оценен подобаващо от местните жители и днес емблематичният речник се пази в Народното читалище „Христо Ботев-1894“. Речникът е поставен на видно място в културната институция и до него имат достъп всички посетители.

„Това не са просто разкази, които звучат като виц, а са реални случки, които отразяват колоритната атмосфера, в която се е развивало действието. Така Чуховски е отразил цяла една действителност за дълъг период от време. Той е описал моменти от ежедневието. Хората са ги запомнили и години наред ги разказват за забавление“, обяснява Райна Чуховска.

Съпругата на даровития агроном е предала целия книжен архив на Чуховски на Държавния архив в Габрово.

Райна Чуховска обаче помни и разказва някои от най-характерните хумористични случки. Предварително обаче предупреждава, че повечето от тях са доста цинични.

„Една от най-колоритните истории е за Мандичовото хлапе, което калесвало. Това се случило много отдавна. Когато Иван Мандичев бил 14-15-годишен го преминили за калесник на сватба с накривен калпак и забодена китка, с кърпа преметната през рамо. Тръгнал от къща на къща, стопаните излизат, а той подава бъклицата и кани на сватба. Стигнал до поредната къща, викал няколко пъти, но никой не излиза, отворил врата, пресякъл двора и стигнал до лятната кухня, където заварил стопанката да маже пещта. Закачил бъклицата на гвоздей на гредореда и набързо оправил домакинята по закон Божи. После си взел бъклицата и продължил обиколката си. Стопанката докато се опомни, докато се поотупа, той си заминал. Тя излязла на вратата, а по пътя се чувал кучешки лай. Попитала минаващи жени: „Какво става? Каква е тази олелия?“, а те и отговорили: „Нищо, нищо, на Мандичови хлапето калесва за сватба“. А тя отговорила: „Какво ти хлапе, то калесва като дърто“, реди с усмивка Чуховска.

Тя е категорична, че сборникът е уникален, защото съдържа цялото словесно богатство на гостиловския край. В него са и изразите, които са характерни за местния говор.

Райна Чуховска обяснява, че изразът „Огнището се окотило“ означава, че огънят е изгаснал, а котките са се примъкнали и спят върху топлата пепел.

„Веднъж на партийно събрание след дългите доклади дали време за почивка. Пред тоалетната се заформила дълга редица от мъже, а вътре някой се бави. Нетърпеливи от опашката започнали да подвикват: „Какво търсиш там толкова време?“. А мъжът в тоалетната бил зевзек и отвърнал: „Чакайте! Таз мойта жена като бутне нещо, не можеш да го намериш после“, разказва Чуховска.

След секунда духовитата дама се сеща случай с друг местен герой:

„Той се славел като много бавен човек. Председателят на ТКЗС-то Руси Станев му викал: „Хайде, Милчо по-бързо. Млада младина си, да ти преде гъза“. А на едно от подвикванията той отвърнал: „Преде, другарю председател! И каделята му там и вретеното му е там!“.

Райна Чуховска, на която също не и липсва ярко чувство за хумор цитира местни изрази за грозна жена. „Сяки я бил град нощно време“ и „Мина едно орещенско“. Тя пояснява, че орещенско означава плашило, защото навремето в местността „Орещето“ местните хора сеели коноп и когато започвал да зрее, птичките  го нападали. За да опазят посевите, стопаните слагали плашила.

Чуховска посочва, че в местния говор има специална дума „Ломба“ , която се отнася за жена, която е много непохватна и чупи вещи.

„На виното му викат „паньо“, защото се налива в паница, а на ракията- „стайко“ заради това, че се държи в стъклено шише. Наричат хляба „Душоулу“, защото като го извадят от пещта е мек и уханен. А некачественият хляб наричат „налъми“. И до днес когато хората се срещат на улицата се питат: „Какъв е хляба? От налъмите ли е?“, изброява Райна Чуховска.

Сладкодумната жителка на селото е своеобразна енциклопедия на странни думи и изрази и е категорична, че говорното богатство на гостиловския край е необятно.

Веселина АНГЕЛОВА

снимки-личен архив

 

 

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *