Янтра – селото с много имена, древно минало и природни богатства

„В местността Боаза е построена една от първите водно-електрически централи, която работи вече 118 години“, споделя бившата журналистка Николина Манева

Село Янтра е най-отдалеченото село в община Дряново – на 15 километра от града. Селището е изключително красиво заради съчетанието на река и планина, като е разположено е на левия бряг на река Янтра. Влиза се и се излиза по мост.

„Легендите разказват, че още преди падането на България под османско робство на местността Селище, югозападно от селото, е имало българско поселение. Следи от него са съществували до 1953 г. Там са се намирали и гробищата, които по-късно са били разорани…“, разказва бившата журналистка Николина Манева, която е родом от село Янтра.

Тя допълва, че официални данни няма, макар че в този район има следи от живот, пътища и строежи на различни съоръжения още от римско време.

„От дясната страна на река Янтра високо на хълма има останки от сгради, огради, развалини от каменни зидове на постройки, обрасли в треви, храсти и дървета. Стари хора твърдят, че там е имало крепост, откъдето са водели преки пътища към Рим. Това е било едно от местата, откъдето са се препредавали вести към други крепости. Това се е случвало нощем, като са палени огньове, които при ясно време са се виждали от километри“, споделя Николина Манева.

В ниското около реката земята е плодородна и се е обработвала и населението се е изхранвало със земеделска продукция. До скоро в западния край на селото е имало бостани, а местността и до днес се нарича Селище.

„Там лично съм виждала из околностите да бродят иманяри и да търсят заровено имане от древността. Знае се, че след изораването на земята са намирани парчета от глинени съдове и други старинни предмети, които показват, че по тези места е имало живот от различни епохи“, обяснява още Николина Манева.

От другата страна на река Янтра се издигат високи скали, които носят името Куза. В тази местност вирее рядкото цвете Петлогаш, известно още като самодивско цвете, конски зъб или петльови гащи.

„След като Търново пада под турско робство, войските на нашествениците потеглят по поречието, за да покоряват и други селища. Когато стигнали до тези земи, населението се отбранявало, но поробителите подпалили селото. Останали само пепелища и руини, а тези, които се спасили, се разбягали към съседни селища“, връща се назад към миналото Манева.

Тя допълва, че наскоро е излязла от печат книгата „Родното село Янтра“ с автор Мара Виденова.

„В изследването си тя съобщава, че нидерландският историк на Османската империя Махиел Кийл през 1873 г. в документите си е записал, че това село е носело името Хадимлар. Авторката е черпила информация от картата му на Севлиевска околия, където това име е упоменато. След опожаряването на селището турците харесали китното място и се заселили на най-слънчевия склон. И понеже е на адъ, което означава лъка, нарекли селото Адъмово, а българите били прогонени“, реди Николина Манева.

Реката извива снага и си проправя път през отвесните скали. В местност Боаза до селото навремето е построена една от първите водноелектрически централи.

Историята на ВЕЦ „Янтра“  е изключително интересна. Построена е от интелигентния габровеца Христо Лулев още през 1905 г., когато токът е бил използван от малцина. Находчивият мъж обхождал реката многократно, в крайна сметка избрал това място като най-подходящо. Инвестицията била солидна, но не се е правил компромис с качеството. Впечатляващо е, че и днес централата е собственост на наследниците на Христо Лулев, като семейната фирма е просъществувала 118 години. В момента мощността на ВЕЦ „Янтра“ е 495 киловата, а два от генераторите са произведени през 1937 г. в Германия.

„В скалите над селото има пещери с много подземни водоизточници и издълбани проходи в тях, достъпни само за алпинисти и пещерняци. И пак според легендите, една от тях се нарича Крали Марковата. Според преданието никой не е стъпвал в нея, защото била залостена с желязна врата. Само Крали Марко успял и от там носи името си. Интерес представлява и пещерата „Падалото“, която е дълга 1 400 метра“, посочва Николина Манева .

И като човек, привързан силно към родния си край, тя обяснява, че след Освобождението на България, турците се изселват и набързо продават имотите си. Тогава българите кореняци се завръщат от съседните села. Заселилите се били хора с истинска вяра и дух. Те превърнали старата джамия в училище, а новото школо построили през 1951 г.

Църквата „Свети Николай“ в село Янтра също има особена история. Строителството й започва през 1894 година от майстор от Тревненския район. С помощта на населението са закупени камъни, плочи.

След построяването на покрива, през селото минава цар Фердинанд, който поискал да влезе. Храмът не бил нито обзаведен, нито изографисан. След няколко месеца дошло писмо от цар Фердинанд, който поканил няколко човека от селото да отидат при него, за да помогне с пари за завършването и строителството приключва през 1897 година. Тогава селището е преименувано на Фердинандово и така се е наричало до 1948 г. Тогава е прекръстено на Янтра на името на реката, на чиито бряг се простира.

След успешния ремонт през миналата година със средства от спечелен проект на Местната инициативна група Дряново, електронна камбана бие всеки ден в 8 и в 17 часа, оповестява също и всички обредни събития-сватби, кръщенета, както и траурни ритуали според християнските традиции.

„Още навремето, щом пукнела пролетта, мъжете заминавали към различни краища на страната и по чужди земи като дюлгери.

Жените се захващали със земеделието, а младите ставали занаятчии. Спомням си от преди 43 години думи на Илия Станев, който напуснал селото през 1927 година и тръгнал да търси късмета си по света, но се завръщал често в родното място. Живял е в Палестина, Йордания, Бейрут и Лондон. От останалото в спомените му силно ме впечатли краткият, но красноречив израз, с който сравняваше неговото минало с тогавашното негово настояще: „То трудно се обяснява с думи. Красота! За спокойствието, което цари, изобилното слънце и кристално чистия въздух, думите не стигат, за да бъдат описани“, споделя Николина Манева.

Тя уточнява, че сигурно това са видели и усетили чужденците, които купуват имоти и се установяват да живеят в този примамлив край.

„Но като всички малки селища в страната, така и в село Янтра населението застарява и намалява, а проблеми има като навсякъде. Но най-големият, който тормози хората, е водоснабдяването и сухият режим през летните месеци. Не всички улици са в добро състояние. Ако тези неудачи се решат, село Янтра би било още по-чудесно място за живеене, отдих и туризъм“, категорична е Манева.

Веселина АНГЕЛОВА

снимки-Фейсбук страница на село Янтра