Село Къртипъня е почти погълнато от природата

Селото с екзотично наименование Къртипъня се намира на около шест километра от Дряново. До него се стига по черен път, частично покрит с калдъръм.

Селището е потънало в забвение и там времето е спряло още през миналия век.

Разположено е в гориста местност, не е електрифицирано и няма водопровод. През 1926 г. в Къртипъня са живели 63 човека.

„Преданието разказва, че през 1786 година по тези места се заселил бежанец, с надеждата, че тук ще намери спасение от турския ятаган. Местността била гориста и за да направи място за къща и нива, му се наложило денем и нощем да кърти пънове. След като издигнал своя нов дом, той назовал новото селище Къртипъня.

За съжаление селото отдавна е обезлюдено, в него има около двадесет постройки, които наполовина са рухнали“, споделят дряновчани, родом от Къртипъня.

По думите им природата бавно, но сигурно почти е успяла да си възвърне това, което човекът й е отнел преди стотици години. Високите и някога здрави каменни дувари вече са се предали на времето и са обрасли в гъсталак. Дъждовете са отмили спойката между камъните им, които един по един се сриват.

„Тъжна картина е днес Къртипъня. Високите дървени порти вече не посрещат стопани и гости, времето и тях не е пощадило-брулени в продължение на десетилетия от мразовити ветрове, жарко слънце и безпощадни дъждове, те са обречени без грижовната ръка на стопаните си. Цветните градинки, радвали някога очите на стопанките си, отдавна са превзети от бурени, чемширите в тях са единствените оцелели войни.

Харманът, най-равната част от дворовете, където впрегнати волове дни наред са теглили тежки дикани, вършеейки зърното,сега са във владение на шипки и къпини.

Руините на високите плевни напомнят за времето, в което са подслонявали сено и добитък.

Двукатните някога къщи са килнати и изтърбушени. Други са странно полегнали под тежестта на каменните покриви, а огънят в огнищата отдавна е угаснал. Спомен за него носят само опушените греди над пещите“, разказва с нескрита болка Георги Цветков.

На няколко месеца той навестява наследствената си къща.

„В плевнята е намерила подслон лисица и две палави лисичета, които весело играят на двора. Старата дървена стълба, окачена от грижовни ръце на стената на сеновала, е здрава основа за гнездото на птичката, която вече е снесла две яйчица в него. На стряхата на грохналата от годините къща лястовички са свили гнездо. А на края на селото таралежът, тръгнал незнайно за къде, необезпокояван пресича двора на къщата.

В прохладните летни нощи прилепи се стрелкат в мрака, отнякъде се чува бухал, от гората се носи тайнствения шепот на дърветата. Есента е омайна. Къпините, превзели дворовете са сочни, сладки и ароматни. Шипки и глог отдалеч се червенеят със своето изобилие. Районът изобилства от лековити растения“, споделя поетично Цветков.

Напук на настанилото се безвремие, сини сливи, ябълки и круши са окичили дърветата. Сладникавият дъх на дивата дюля се носи във въздуха, понесъл спомена за ароматното бабино сладко.

„А чучурът на старата селска чешма, направена от незнаен майстор, продължава да пее своята песен за стопаните на някога китното село Къртипъня“, споделя още Цветков.

Веселина АНГЕЛОВА