Село Нейчовци-сгушено в Стринавското плато в подножието на връх „Орлово гнездо”

Тишината и спокойствието властват в дряновското село Нейчовци. Дълги години то е носило името „Градът”,което означавало „крепост”, но по-късно е преименувано на името на един от местните първенци.

Селото е заселено през турско робство. Поминъкът на населението е бил растениевъдство и животновъдство.

Мъжете са работили като строители, а жените, старците и децата са се занимавали със селската работа.

Село Нейчовци се намира на около 6 километра от Дряново и на 3 километра от Царева ливада. Селото е електрифицирано, но не е водоснабдено. До него води асфалтов път, който се поддържа целогодишно.

Нейчовци е сгушено в кръга на общите крепостни стени на Стринавското плато, в подножието на връх „Орлово гнездо”.

При археологически разкопки, направени преди десетилетия в района са открити руини от крепостни стени, църква и други сгради.

Открити са над 1000 броя монети от III в.пр.н.е, накити, битови предмети, оръдия на труда и оръжие. Всички тези находки доказват, че Стринавското плато със своите крепости, кули, църкви и сгради в древността е изпълнявало ролята на непристъпна позиция, обитавана от траки, римляни, византийци, славяни и българи.

През 1924 г.Нейчовци е имало 72-ма жители. Днес селището е почти обезлюдено.

Впечатление правят двукатните къщи със каменни покриви, градени преди около 200 години. Разходката по уличките на село Нейчовци с каменните си дувари и стари къщи неусетно ни връща в друга епоха.Тук няма автомобили, няма сателитни чинии по градежите. Селото си живее в собствен свят. Само кучешкият лай, напомня за човешко присъствие.

„Тук човек живее в пълна хармония с природата. Въздухът е кристално чист, поляните през пролетта са обсипани с глухарчета, толкова жълти, че неусетно присвиваш очи сякаш милиони слънца са грейнали между тревите. От селския кладенец тръгва туристическа пътека към крепостта „Стринава”-лятната резиденция на братята Асеневци.

Преходът е лек и приятен. Горското трасе е маркирано и почистено.

През пролетта от двете страни на горския друм могат да се наберат синчец, кукуряк и теменуги. От храстите надничат обагрените в сребристо и зелено листа на дивите циклами, които са защитен вид“, разказва увлекателно Димитър Христов, който е родом от Нейчовци.

Пътеката следва изкачване с лек наклон по скалиста местност, откъдето пред погледа на дясно се открива невероятна гледка към околността, а камъните и скалите са мозайка от морски вкаменелости, вероятно спомен от далечни епохи.

Неусетно маркировката ни извежда на края на Стринавското плато.

„През май люляковите храсти, единствени владетели тук, ни посрещат със своя изобилен цъфтеж и омайващ аромат. Навремето в района можеше да се види стадо муфлони, но отдавна са изчезнали“, връща се назад в годините Димитър Христов.

Следвайки маркировката стигаме до ръба на платото, вече сме на 560 м.надморска височина, а гледката е пленителна.

На изток се виждат челата на скалистите хълмове около Велико Търново, в низините пъстрее Дряново, на югозапад, при ясно време се очертават върховете Бузлуджа, Шипка и Малуша, а на север-село Гостилица и останките на римското тържище „Дискодуратера”.

Веселина АНГЕЛОВА