Кумани населявали преди векове земите на дряновското село Куманите

​​​​​Куманите е едно от най-старите селища в община Дряново.

Според преданията тук е лагерувала голямата конна войска на куманите-съюзници на братята Асеневци. А според друга легенда след падането на Търновград под турския ятаган, тук са намерили убежище болярката Божана, която била вдовица и легендите разказват, че тя е основоположницата на с.Боженци, и търновския болярин Стоян.

И до ден днешен една от махалите на Куманите се нарича Болярска махала, разположена на най-високото и слънчево място в селото, в подножието на връх „Дренака”, от който при ясно време се вижда Търновград.

Според древните митове след като изгонили византийците, братята Асеневци възстановили старите крепости, построили и нови. А като свои съюзници те имали куманите. Те били диво племе, което нито оре, нито сее, нито има колиби или къщи. Обличали са се в овчи кожи и не преставали да скитат и денем и нощем.

Те били конници, наричали ги хвърчащи люде и трудно се забелязвали. Оръжията им били стрелник, закачен отстрани на кръста, крив лък и стрели. Един и същи кон яздели в тежка война, пак той ги снабдявал с храна, след като бъде срязана вената му. Куманите нямали общ владетел, а само князе и благородни фамилии.

Живеели на палатки, били далекогледи, защото не употребявали сол и се хранели със специални растения.

Куманите се славели като отлични стрелци с лък и убивали птица като лети.

Те забелязвали и узнавали предметите на по-вече от един ден разстояние. Такива били съюзниците на братята Асеневци, а местата, на които са лагерували големите конни чети на куманите и до ден днешен носят името Кумани.

Село Куманите се намира на около 7 километра от общинския център. Към селището се вие асфалтиран път, който се поддържа и през зимата.

В Куманите няма изграден водопровод, жителите се снабдяват със вода от двете селски чешми и няколко кладенеца.

Има и няколко къщи, които са решили този проблем чрез сондажи. Селото е електрифицирано, но няма магазин и може би тези скромни условия за живот са успели да съхранят неговата идентичност.

Поминъкът на населението бил земеделие и скотовъдство. С това се занимавали жените и многобройната челяд, а мъжете ходели на гурбет като строители не само по нашите земи, а и в Турция, Персия, Влашко…

През есента на 1821 година в село Кумани било основано читалище „Надежда”. В него били изнасяни театрални представления, организирали се вечеринки и танцови забави.

С доброволен труд е построено основно училище през 1902-1903 година, в което денем децата сричали азбуката, а вечер по чиновете сядали техните по-големи братя и бащи да се учат и те на четмо и писмо.

 

Местни хора и до днес разказват за дълголетника дядо Иван, който напуснал този свят на 130 години. Той бил едър и здрав човек. Като навършил 100 години започнали да му никнат нови зъби. Гърдите му били покрити с руно къдрав гъсталак, бил много спокоен човек. Веднъж като заспал край огнището, котката окотила пет котенца на гърдите му, без дядо Иван да я усети“, споделят с усмивка запознати с миналото на селището.

През 1939 год.в Куманите са живели 250 човека, поради липса на поминък сега постоянно живеещ е само един човек. По празници и през лятото в селото се завръщат по бащините къщи десетки наследници. Тогава селото оживява, пълно е с народ, наздравици и песни.

В Куманите има две къщи за гости и маркирани туристически пътеки до Трявна и Боженци. Приятни за разходка са и калдъръмените улички, околните ливади със сочни ароматни къпини и прохладните гори.

Веселина АНГЕЛОВА