​​​​​Дряновският манастир притежава богата колекция от възрожденски оръжия

Светата обител е съхранявала един от първите преписи на „История славянобългарска“

Дряновският манастир е една от светините в региона, +чиято история е свързана с множество любопитни факти. Разположен е в пролома, прорязан от Дряновската река, обграден е с високи отвесни скали.

Средновековната обител “Св. Арахангел Михаил” е основана по времето на цар Калоян, след пренасяне на мощите на св. Михаил Войн от Потука в Търновград (1197 – 1207 г.). Процесията нощува край р. Дряновска под Града и по християнските канони на свещеното място се издига манастир. Светата обител е в местността Църквището- в непосредствена близост до лятната резиденция на Асеневци.

Приказната манастирска клисура има древна история.

Първите хора я заселват през ранните праисторически епохи. Те обитават пещерите на масива Боруна и кухините в скалния венец Поличките. Най-старо е поселението на първобитния човек в пещера “Бачо Киро”, което датира от средния и късния период на старокаменната епоха (100 000 – 10 000 г. пр. н. е.).

Археолозите проучват 5-метров културен пласт и разкриват над 6000 находки. Пещерата е благоустроена и пригодена за посещения от туристи.

Поселищните и културни традиции продължават да се развиват в медно каменната и бронзовата епохи, когато хората устройват жилищата си в каменните отверстия и кухините на Поличките. От началото на старожелязната епоха до Античността местните жители са траки, които остават в покрайнините на известните тракийски държавни обединения и имат значително по-бедна култура от сънародниците си.

В ранновизантийската епоха стратегическото значение на Предбалкана нараства, ускорява се стопанският и културният възход. При каньоните на реките ромеите изграждат крепости в местностите “Боруна” и “Града”, защото оценяват добрата възможност да се контролират проходите и пътищата в Средна Стара планина.

Византийците изоставят крепостите през V век, когато Предбалканът влиза в територията на славянските племена. Същите започват да се използват през X век и влизат във владенията на най-популярните феодални господари в Северна България – бъдещите владетели Асеневци.

Манастирът е пазел един от първите преписи на „История славянобългарска“. През Възраждането се превръща в един от най-значимите духовни центрове на българщината. Разполагал е с огромна библиотека, където е открит един от първите преписи на „История славянобългарска“. към манастира е функционирало голямо килийно училище, а изключително дейни монаси са съхранявали българските език, букви и традиции.

През XIV век обителта е била едно от главните средища на исихазма и е давала подслон на множество монаси.

Манастирът е разрушаван три пъти от Османците. Още при нашествието им е сринат до основи. Впоследствие на два пъти е наново разрушаван от поробителите като за последен път, както ни уведомява малък каменен надпис, вграден над главната входна врата, е разграбен на 10 май 1876 година. Две години по-късно на 20 юни 1880 г. местни родолюбци го възстановяват почти във вид, в който е в момента.

От първоначалния манастир е оцелял само католикона /б.а.храмът му/, и то не в първоначалния си вид. По всяка вероятност, подобно на редица други манастирски църкви от средата на XIX в. храмът вероятно е имал три купола – два над наоса и един под олтара.

През 30-те години на миналия век църквата е обогатена, като към западната и стена е прилепена висока камбанария, а към северната – аркиран притвор, подслоняващ оставащата под него северна стена.

Звънарницата, чиято скрита конструкция е от железобетон, е издържана напълно в духа на възрожденската архитектура. Нейният силует и детайли сполучливо напомнят църквите на Кольо Фичето.

През 40-те години на XIX век по времето на игумена Рафаил започнало обновяването на Дряновския манастир. Били издигнати жилищните постройки, а в 1845г. е завършен и новия храм. след обновата манастирът притежавал две църкви и 5 корпуса с над 90 килии и стаи за гости.

В светинята се е укривал Васил Левски и е подготвял въстаниците от търновския край.

Историята на Дряновския манастир е тясно свързана с борбите на българския народ за национална свобода. Зад манастирските стени Апостолът на свободата Васил Левски заедно с народния будител отец Матей Преображенски-Миткалото създават основното средище за подготовка на народното въстание в Търновска област.

Цяла чета е удържала 9 дни военни действия в Дряновския манастир.

След избухването на Априлското въстание двеста безстрашни четници, водени от легендарния поп Харитон, от военния ръководител Петър Пармаков и народния учител Бачо Киро устояват в продължение на девет дни срещу напора на многобройната турска войска и башибозушките орди.

След разгрома на бунта манастирът е напълно опожарен.

За увековечаване на геройските подвизи на борците за свобода на видно място, пред северната страна на църквата, е издигнат скромен паметник – мавзолей.

Манастирът разполага с богата колекция от възрожденски оръжия, икони и дърворезби. Пазят се експонати от всички исторически епохи, включително и находки от Неолита, открити в близката пещера Бачо Киро.

В манастира се помещава и експозицията „Археология и Възраждане“ на историческия музей на Дряново, която запознава с историческото развитие на Дряновския край и възникването на манастира.

Веселина АНГЕЛОВА