Пърша – селото с ловната хижа на братята Асеневци

Наследници поддържат над 30 имота сред китната природа

Село Пърша е едно от всичките 62 малки селища в община Дряново, което е съхранило духа на отминали епохи. То е и едно от селата с чудати имена в региона.

Разположено е над хълма Цар Асеник, на около три километра източно от Царева ливада и на около 6 километра от града на майстор Колю Фичето. До него води асфалтов път. Селото е електрифицирано, но не е водоснабдено.

И Пърша, както повечето колибарски селища в околността е заселенo след падането на България под османско иго. Разположено в две махали като към 1934 г.е наброявало 126 жители. След освобождението на България от турско робство всички околни селца, които са тринадесет на брой, се водели в Пършевска община, макар че сградите на църквата,училището и канцеларията на общината се намирали в близкото село Чакали.

Родолюбиви, работливи и разумни били хората от село Пърша. За това говори мъдрото им решение, взето преди по-вече от век – да се построи църква само в село Чакали, а с парите, събрани за храма, да се построи училище в близкото село Джуровци.

„Това разбирателство и солидарност между населението на отделните села буди удивление в наши дни и ни напомня, че много имаме още да учим от предците си“, казват дряновчани.

По инициатива на кмета на Пършевска община през 1920 година на хълма Цар Асеник е издигнат паметник, в чест на загиналите деветнадесет войници от този край във войните през 1912-1915 година.

Върху плочата са изписани имената на героите,а средствата за направата му са дарени от местни родолюбиви българи.

Интерес будят и двата мраморни паметника, майсторски украсени с орнаменти. Те се намират в една от махалите на Пърша, закътани сред китка избуял чимшир, в средновековното гробище. Никой не знае кой е погребан в района. Говори се обаче, че там е гробът на видна болярка от царската свита.А преданията разказват, че по тези места е била ловната хижа на братята Асеневци.

По-голямата част от населението на село Пърша се изселва в Царева ливада,която се разраства и оформя като централно селище, след построяването на ЖП гарата през 1912 година.

„Интересен е фактът, че няколко от къщите на Пърша са пренесени камък по камък с волски каруци и построени отново в Царева ливада“, споделят историци.

Днес Пърша се състои от над тридесет къщи.

В селището няма постоянни жители, но собствениците често посещават бащините си имоти. Други ползват къщите като вили и това е видно от добре поддържаните дворове и жилища.

„Хората са дружелюбни и гостоприемни. През деня се занимават със селската работа, а вечер,седнали край огнището на чашка ракия със сланина са готови да разкажат своите спомени.И неусетно ни пренасят в далечните години на детството си, когато училището се е намирало в съседното село Чакали.

През зимата се е налагало сами да си правят пъртина, вървели са в група, като първи са били най-големите,за да може по-малките да стъпват по отъпканата от тях пътека.

Днес тези малки ученици са вече на около 70-80 години,но в гласа им се усеща трепет,припомняйки си как в една люта и студена зима,когато всичко за броени часове било покрито със дебел сняг групата от 2-3 деца –ученици не открила вярната пътека за дома и се лутали в околността премръзнали и изплашени“, разкриват краеведи.

Кореняци от Пърша често сядат на сладка раздумка и неусетно започват да редят случки от лудите им млади години.Ракия, вино и мезета се редуват със забавните истории,а слушателят, се пренася в китното селце и разбира смисъла на крилатата фраза на местното население: ”На Пърша нищо не се свърша!”

Веселина АНГЕЛОВА