Село Бучуковци носи името на славен войвода на цар Иван Шишман
След много битки с турците цар Иван Шишман разбрал, че краят ще бъде гибелен и затова се погрижил царското злато да не попадне в ръцете на поробителите. Един от доверените хора на царя бил войводата Бучук – поверили му царските скъпоценности, а той ги отнесъл в малък подземен манастир край Царева ливада.
За манастира се знаело,че бил построен от боголюбивия цар Петър, най-големия от братята Асеневци. Самият манастир бил удобен за скривалище-по-голямата му част била вдлъбната в скалите, а единият от входовете му излизал при извор в село Царева ливада, другият направо в двореца, който Асеневци имали по тези места.
Според преданията съкровището, което войводата Бучук трябвало да спаси, било неизброимо.
То съдържало златните и сребърни накити на българските царици, оръжията,с които търновските царе водили своите победни битки, скъпоценни камъни и съдове от царската трапеза, злато и сребро от държавното съкровище. Сред другите богатства била и триумфалната златна колесница на владетелите от Второто българско царство.
След като залостили трите железни врати на съкровището, спуснали желязна решетка с пръчки, дебели колкото мъжка ръка, монасите и войводата Бучук засипали входовете на манастира с пръст. Върху тях изтърколили големи камъни, цели канари.
После войводата Бучук събрал около себе си монасите и своите войници и основал не далеч от манастира селище.
Нарекли го Бучуковци. Годините минавали, от манастира и съкровището останал само далечен спомен. Не случайно и днес край Бучуковци има място, което се нарича Манастирското. Манастирска наричат и пътеката, която води към него.
Село Бучуковци се намира на около три километра южно от Царева ливада. До селото води асфалтов път, който лъкатуши през широколистна и иглолистна гора. Пътят е добре поддържан целогодишно. Селото е електрифицирано и водоснабдено, разположено е в две махали-горна и долна махала.
Богато на история и събития е село Бучуковци и пази спомени от древни времена. Землището на селото е прорязано от калдъръмите на Римския път към Верея, а в околностите се извисяват четири тракийски могили.
Интересна е историята, свързана с построяването на църквата в Бучуковци. Тя е първата, издигната в колибарско селище в Дряновска околия. Знае се, че по време на турското робство бил абсолютно забранен строежа на нови църкви, разрешавал се само ремонт на вече съществуващите. За градежа на нова църква се изисквал специален ферман, за който се чакало дълго, струвал скъпо и за него се изисквали голямо ходатайстване и подкупи.
Събрали се балканджиите от Бучуковци и докато чакали обещания ферман вдигнали църквата си.
Основите положили на 14 март 1847 година, а на 23 април същата година храмът бил завършен. Дърворезбата върху царските двери на иконостаса е изработена от Иван Бучуковеца, който вече бил на преклонна възраст. Той бил прочут майстор-дърворезбар, негова творба е и едното от незалязващите слънца в Даскаловата къща в Трявна.
Първото килийно училище в Бучуковци било открито през 1839 година, а след построяването на църквата през 1847 година, то е преместено в двора и.
Училището било малко и схлупено, затова през 1908 година хората от Бучуковци построяват ново хубаво училище с доброволен труд. През 1920 година към школото е основано читалище „Христо Ботев”, което е играло важна роля в културния и политически живот на селото.
Днес в Бучуковци наравно с добре поддържаните възрожденски къщи се издигат новите вили на стопани от града, които намират уединение, чиста природа и романтика в живота на село.
От балконите и чардаците кокетно надничат пъстри цветя, а поляните са осеяни с лековити и дъхави билки.
„По ливадите палаво подскачат козлета, ароматът на мащерка е омаен… В дворовете зреят сочни ябълки и сини сливи, а орехите, издигнали величествени снаги, хвърлят благодатната си сянка над отрупаните софри“, споделят местни жители.
Веселина АНГЕЛОВА
