Царева ливада – селото с твърдините на Асеневци, Царския влак, огромен басейн и ковашко-пресов завод

Село Царева ливада е сгушено в предбалканските дялове на Средна Стара планина сред живописната долина на Дряновската река. На запад граничи с Габрово, на юг с Трявна, на север с Дряново, на изток със село Радовци.

Селото се намира на 5 км от общинския център-Дряново.

През Царева ливада се вие река Дряновска, която е приток на Янтра. Селището наброява над 840 жители.

„Добрият климат и средната надморска височина от над 400 метра привличат рано заселници в този край.

След траки, римляни и славяни, в района намират убежище, дирещи спасение от турското нашествие през XIV век много християнски семейства, които се установили в гористите хълмове около Тревненско-Дряновската река.

В пещерата „Момини скали” над селото и в пещерата „Бачо Киро” до Дряновския манастир са открити останки от човешка култура още от старокаменната и новокаменната епоха(40 000-14 000г.пр.н.е.).

Сред находките се откроява кучешки зъб на пещерна мечка с пробит отвор за окачване на шия. В науката този амулет се сочи като най-старото украшение, открито по българските земи“, разказват историци.

На югоизток и югозапад от широката царска ливада, величествени скали очертават високо планинско плато, съхранило и до днес руините на двете яки крепости „Стринава” и „Боруна”.

От намерените там находки – оръдия на труда, битови предмети, керамика, монети и др., е видно, че крепостите са служели за отбрана и нападение както при траки, римляни и византийци, така и при славяните и българите. В историята те остават като „твърдините на братята Асеневци” – положили основите на Втората българска държава, а тогавашните ливади, където са препускали царските коне, днес носят името Царева ливада.

„Според преданието, по времето на Цар Иван Асен II

над селото около махала Нейчевци е бил летният дворец на царя

от където са били изкопани царските саби и други вещи на владетеля. До днес мястото се нарича градът и често е обект на иманярски набези. Платото до селото е историческата местност Стринава. То е по-трудно достъпно и в Средновековието е било укрепено като стратегическа твърдина. До наши дни са запазени останки от крепостни стени и основи на сгради.

Едно от укрепленията, открити в района – на 2 км. северно от Царева Ливада, е идентифицирано с крепостта Стринава, известна още като Царовището, споменавана от византийски писатели, във връзка с боеве, водени в района.

Тук е легендарното място, където са родени братята Асен и Петър от майка куманка и баща българин. По-късно те поискали от византийския император да им разреши да си вдигнат своя крепост и отказът му дал формалния повод за българското въстание.

След победата Асеневци често идвали на почивка и лов в Стринава, която им е била като лятна резиденция“, изтъкват изследователи.

Заедно с принадлежащите на укрепения район още три калета – Боруна, Куклата и Калето, крепостта Стринава е играла важна роля в отбраната на Втората българска държава. Някои от тези твърдини имат троен ред стени, дебели до 2 метра.
„В околността са намерени монети, стрели, копия, мечове, катинар, тежащ 13 килограма. Това са безспорни доказателства за интензивен живот. Около Стринавското плато с площ около 5 – 6 квадратни километра, ареалът, който се простира до Трявна изобилства с имена на местности като Цар Асеник, Цар Каоляник, Царюви бахчи, Царското, Стърната, Цар Асенова пътека, самите села Цареви ливади, Кумани, Войници, Скорци и др.

На едно от възвишенията на юг от Царева ливада се намира и до ден днешен село Кумани – където е бил бивакът на куманската конница. На отсрещния хълм-срещу село Куманите е село Бучуковци – родното село на Иван Бучуковеца – младият резбар, дръзнал да мери сили с майстора си и автор на едно от прочутите слънца в Даскаловата къща в Трявна. Голяма част от махалите около Царева ливада датират своето основаване още от XI-XII век.

Все още се разказват легенди за славни битки, велики българи , скрити съкровища и славно минало. Легендата разказва, че царят извикал Крали Марко в своя дворец в Стринава, за да си плати царския налог. Тръгнал юнакът да се поклони на владетеля, като взел със себе си и бъчва, пълна с чисто злато.

Вървял откъм Върпищкото плато и стигнал до дървения мост, който отвеждал към крепостта. Здрав бил мостът, издържал тежестта на десетина войници, направен бил от яки дървета, овързани от сурови биволски кожи.Пристъпил Крали Марко и бавно тръгнал към другия бряг. Тежък бил, бъчвата на рамото му тежала повече и от него-мостът предупредително поскърцвал и някъде по средата едно от въжетата се скъсало. Политнал Крали Марко да падне в бездната, но в последния миг се закрепил. Себе си спасил, но бъчвата със златото потънала. Това злато не било намерено тогава, напразно го търсили и по-късно“, споделят още запознати с историята на района.

Селото е сменяло три пъти името си.

При самото си основаване през 1862 г. се е наричало Ханът, защото е подслонявало керванджиите, преминаващи Балкана. След 1877 г. е преименувано на Царева ливада по названието на местността, намираща се под крепостта Стринава.
От началото на XX век Царева ливада е железопътен център. През 1906 г. започва строежа на презбалканската жп линия Търново – Дряново – Трявна – Борущица – Стара Загора с отклонение за Габрово. По това време в Царева ливада се строи голяма гара, която впоследствие става важен железопътен възел. Това определя и по-нататъшното развитие на селото и целия регион.

„Контролът на строежа на жп гара Върбаново бил възложен на Йордан Марков от село Сяровци, протеже на Никола Мушанов. Като общи работници по строежа на жп линията са работели много мъже и жени от района. Чрез системата на предприемачи, акорданти и надзиратели, компаниите подлагали на жестока експлоатация работниците – българи от Княжеството и Македония, италианци, черногорци, сърби, хървати и други, наричани с общото име „бараби“.

Неслучайно на няколко пъти на строежа се провеждат големи стачки – едната в края на 1906 година, другата през пролетта на 1907 година в района на Търново – Върбаново – Борущица. Третата най-голяма стачка, в която участват 1300 души, е през 1909 г. в участъка Царева ливада – Габрово“, става ясно от летописите.

По време на строежа на двете жп линии и гарата животът в Царева ливада бил много бурен.

Стотици работници напълвали селището като мравуняк, особено в празнични дни. Две фурни не смогвали да изпекат хляб. Всички ханчета са превърнати в кръчми и гостилници. Хранителни продукти и напитки се продавали и на открито по обектите.

„Гара Царева ливада и жп линията за Габрово били открити тържествено на 29 януари 1912 г. На събитието присъствал и цар Фердинанд, председателят на Министерския съвет Иван Гешов, много министри и висши чиновници. Гаровата постройка е била украсена с гирлянди и знамена. Точно в 10 часа и 5 минути, царят прерязва лентата, която е опъната от две момиченца с разплетени коси и ленти през рамената. Влакът, теглен от два локомотива, е готов да откара гостите с първия пътнически влак Царева ливада – Габрово.

В крайната гара, на 17,380 км от Царева ливада, хиляди жители на Балканския град посрещат влака – символ на прогреса. Непрекъснатото увеличаване на трафика по Презбалканската и Габровската жп линии налага бързото разширяване на железопътната гара в Царева ливада. Тя става стратегически железопътен възел по 4-та главна жп линия и врата на индустриално Габрово“, споделят жители на Царева ливада.

Доказателство за това е и статистиката от онова време. Тя сочи, че ако през 1925 г. по линията са преминавали денонощно 12 влака, през 1968 г. те са вече 72, от които само до и от Габрово са се движили 26 влака – 17 пътнически и 9 товарни. Товарът за Габрово достига 120 – 140 вагона на денонощие, а общо през гара Царева ливада за денонощие преминавали по 540 вагона. Непрекъснато се подобрявала и тягата на влаковете. До 1954 г. композициите били теглени от парни локомотиви серия 19. През 1969 г. е извършена реконструкция на железния път, с което се завишава осовото натоварване до 20 тона. През 1974 г. по линията преминава и първия дизелов локомотив, а от 1977 г. се появяват и електровозите.

Сред атракциите на селото е Локомотив 35.05, наричан „Царският локомотив“, който е произведен през 1911 г. от фирмата Hanomag в Хановер, Германия.

Парната машина е с внушително тегло от над 50 тона в празно състояние и 67 тона в служба, но въпреки това е развивала 65 км/час. Красивият локомотив е изпълнявал вярно своята служба до 1975 г., а през 2010 г. е подготвен за музеен експонат в Горна Оряховица и експониран на гарата в селото.

След прокарването на жп линията и официалното откриване на Гара Царева ливада, голяма част от населението от околните махали се преселва в селото, като много от жителите на махалите превозват с волски каруци къщите си камък по камък и наново ги изграждат в Царева ливада. Селото се развива с голям размах.

Откриват се казино, хотели, бирарии, занаятчийски дюкяни, мелница, а през 1927 г.е основана и Популярна банка. Сградата е запазена и в момента в нея се помещава кметството на селото. По инициатива на Община Царева ливада през 1939 г. в селото започва строежа на басейн. Той е втори в България след Дианабад в София с дължина 25 метра и кула за скокове. През август 1941 г. на басейна се провежда Царското състезание по плуване и скокове във вода с участници от цяла България. Всяка година се е провеждал и конкурс “Мис Царева ливада”, в който са вземали участие красавици от цялата страна. Басейнът е запазен в първоначалния си вид като е реставриран и обновен.

Село Царева ливада е било известно в цяла България като курортно селище и се е радвало на голяма популярност.

През 1949 г. Царева ливада се преименува на Върбаново, в памет на д-р Върбан Русинов Генчев (Стоян)-политкомисар на Горнооряховския Партизански отряд, дал живота си в антифашистката борба (1918-1944). В парка на селото е издигнат негов паметник, а читалището носи името му. През 1991 г.чрез референдум селото възвръща старото си име-Царева ливада.

„Всички факти, история и легенди, свързани с Царева ливада и околните махали са достъпни и известни на цялото население, благодарение на дългогодишния труд и постоянство на вече покойния краевед Мойсей Мойсеев“, подчертават местните хора.

Читалището в с. Царева ливада е превърнато в значимо културно средище.

Основният камък на читалището е положен на 7 август 1947 г. Негови майстори са Стоян Енчев Стоянов от с. Косилка и Стефан Тодоров Корамов от с.Доча. Архитект Пенчо Бонев от Габрово е проектант и технически ръководител.

Местни майстори и граждани с голям ентусиазъм извършват строежа. Със заеми помагат Върховния читалищен съюз и Популярната банка. Сградата е построена за 4 години и възлиза на около 10 000 000 лева, а тържественото откриване на 4 юли 1950 г. Първата театрална постановка на читалищната сцена е „Шибил”.

В момента към читалището функционира група за народно пеене „Цареволивадски напеви” с ръководител Митко Маринов. Самодейците са носители на много грамоти и участия в събори, фестивали, концерти, чествания и др. Заснети са два филма ”Следа към себе си” с песните и местните хора и японската TV – MAN токийска телевизия за предаването „На гости по света“.

С прекъсвания през годините в момента отново са сформирани детски клуб за народни танци ”Асеневче” и женски клуб „Куклите” с ръководител Маруся Млъзева. Естрадно-игровото ателие поддържа обичаите „Бабин ден”; ”Трифон Зарезан” и „Лазарки”.Към читалището от няколко години работи и детски клуб за приложни изкуства ” Сръчко” ,като най-атрактивни и нови са заниманията по квилинг и 3D модулно оригами-изработване на картички и сувенири от офисна хартия. Клуба има колекция с експонати изложени в фоайето на читалището и участва в местни и регионални изложби и конкурси.

Читалищната библиотека пък разполага с 13 630 тома и 45 читатели предимно деца и пенсионери.

Местоположението на село Царева ливада го прави изключително атрактивна дестинация за различни видове туризъм. Всеки посетил това райско място остава очарован. През селото минава река Тревненска, която предлага условия за риболов. Климатът в региона е изключително полезен за хора с проблеми на дихателните пътища и белите дробове.

В Царева ливада процъфтява селския туризъм.

Селото разполага с няколко хотела, къщи за гости, предлагащи смесица от възрожденска архитектура и съвременни условия. Природата е уникална, където все още се среща саламандъра, за който е известно, че обитава само екологично чисти райони. В селото има футболен стадион, със свободен достъп, предлагат се разходки с АТВ. В района се намира и комплексът „Куклите“, изброяват местни предприемачи.

В най-голямото село в община Дряново има и промишленост.

Ковашко-пресовият завод е модерно предприятие, създадено през 80-те години за производство на прецизни горещи щамповки от стомана и цветни метали, посредством право и обратно изтичане на материала, прошиване, редукция и свиване.

Заводът е оборудван със съвременни автоматизирани хидравлични преси на фирмата EUMUCO – Германия. Нагряването на метала се извършва във високопродуктивни индукционни пещи производство на АВВ – Швейцария и Германия. Тези съоръжения са обвързани посредством вътрешни и външни робот-манипулатори във високопроизводителни системи с цифрово управление. Процесите се следят и поддържат автоматизирано.

Веселина АНГЕЛОВА