Вече 77 години в Дряново Майка България чака мъжа си да се върне от фронта

Един от най-красивите и провокиращи размисъл паметници в Дряново е  известният като „Майка България“, или „Арката“.

Намира се в центъра на града, на площада срещу кметството, и съществува вече 77 години.

Идеята за създаването на такъв монумент е още от 1943 г. Тя идва от преки участници в трите войни за национално обединение – двете Балкански и Първата световна, както и от близки на загинали в тях дряновци. Управата на града подкрепя идеята и обещава да съдейства с място за построяването на паметника и с финансова помощ, доколкото това е възможно.

Бързо е организирана и дарителска акция за набиране на средства, като първи в дарителската книга са записани учениците от трети клас. Те изработват лентички, които продават срещу символични суми на гражданите на Дряново, а получените за това пари дават в общата каса. Връхлетялата Втора световна война обаче поставя идеята за монумента на заден план. А след това идва и 9 септември 1944 г. с комунистическия преврат и всички последствия от него.

През 1945 г. ръководството на Дряново отново се завръща към реализирането на идеята за паметника на загиналите, като идеята обаче е той да бъде посветен на загиналите и във Втората световна война жители на града. За скулптор, който да реализира идеята, е избран Любомир Далчев, брат на поета Атанас Далчев. Скулпторът е уговорен да приеме отчасти и под влиянието на своя брат, който е добър приятел с дряновския поет Атанас Смирнов.

Работата по изработването и поставянето на паметника върви бързо и още на следващата, 1946 г. той е официално открит.

Всъщност идейният проект на Любомир Далчев включва цяла композиция, състояща се от няколко елемента. Основата на монумента представлява каменна арка с височина 8 м. Лявата й страна е по-широка – 1,87 м, а дясната е 1,25 м. В долната част на дясната страна на арката са поставени варовикови блокове, върху и пред които са изобразени три човешки фигури: жена с малко дете на ръце и второ, по-голямо дете, момиче, стоящо право от дясната й страна.

Тълкуването на символиката на композицията може да бъде направено в няколко посоки.

Най-разпространеното е, че това е съпруга на войник, която го очаква да се завърне жив и здрав от фронта. Има обаче и второ– че жената всъщност е Майка България, а двете деца са разпокъсаните и неуспели да се обединят нейни етнически територии. Което от двете тълкувания да бъде избрано, безспорно е едно: че авторът е успял да вдъхне живот на камъка и да го накара да говори и да внушава у гледащите композицията определени чувства и настроения. И ако стойката и изражението на лицето на майката внушават един стоицизъм, гордост и сила, то в изражението на по-голямото дете, притиснало се до прегърналата го майка, се вижда една умора, предизвикана от лишенията, породени от войната, и открита тъга от липсващия баща.

На гърба на паметника е изписано „Слава на героите“ и е изобразен лавров венец от бял мрамор. Под арката на заден план е поставен каменен многоъгълник, върху който са изписани годините на войните, водени за освобождението и обединението на българския народ за един период от над половин век: Руско-османската освободителна 1877-1878 г., Сръбско-българската 1885 г. Първата и Втората балканска 1912-1913 г., Първата световна 1915-1918 г. и Втората световна 1939-1945 г. По време на чествания и на отбелязване на важни годишнина в този каменен съд се пали „вечен“ огън.

Композицията “Арката. Майка България“ не е единственият паметник на скулптора проф. Любомир Далчев в Дряново.

Отново през 40-те години на миналия век той прави и един каменен барелеф над чешмата в тогавашното село Никоевци, днес квартал на Дряново. На барелефа е изобразена девойка, която, приклекнала, излива вода от антична амфора. Все едно тя налива вода на всеки пътник, отбил се да разкваси гърлото си с глътка студена животворяща вода.

Около младата жена са изобразени седем бели лястовици. Както е известно, бялата лястовица е символ на надеждата и щастието. Освен това в окултните науки седмицата е числото на Вселената и означава хармония и ред, а също и семейна сплотеност и сигурност. Според тълкувателите симбиозата между човека и птиците в този случай означава съжителството и разбирателството между човека и природата.

Що се отнася до скулптора Любомир Далчев, той е създател на някои от най-известните и емблематични монументи в България.

Сред тях са тези на В. Левски в Търново, на Рачо Ковача в Габрово, на Йордан Йовков в Добрич, Гоце Делчев в Скопие, на Николай Коперник във Варна. Той е и част от колектива, създател на проекта за превърналия се в последно време в скандален Паметник на съветската армия в София. През 60-те и 70-те години на ХХ век той е един от най-известните и най-награждаваните български скулптори. Носител е на три ордена Димитровска награда. Присъдено му е и званието „Народен художник“.

Въпреки многото награди и признание през 1979 г. вече 77-годишният Далчев и съпругата му емигрират от Виена, където са на изложба, в САЩ. Там той продължава да прави скулптури, сред които е и паметникът на Джануариус Макгахан в Лексингтън. Съпругата му Ана, която също е скулптор, пък е лична приятелка със съпругата на американския президент – Барбара.

Големият скулптор проф. Любомир Далчев умира на 11 юли 2002 г., половин година, преди да навърши 100. А създадените от него непреходни паметници от камък отдавна са се превърнали в емблеми на населените места, в които от десетилетия се намират.

Иван ПЪРВАНОВ