Село Косилка чака нови заселници за нов живот

Народното предание разказва, че първият жител е бил бежанец, потърсил спасение по тези места след падането на България под турско иго

Дряновското село Косилка се намира на югоизток от Царева ливада. До него се стига по черен път, който не се поддържа, защото селището е обезлюдено. През 1934 година е било населено с 81 човека. Косилка е разположено в гориста местност на 500 метра надморска височина. Районът е карстов и богат на подпочвени води.

Днес селото е призрачно притихнало и фигурира в статистиката като едно от мъртвите селища в България. Историята за Косилка обаче все още е жива.

„Народното предание разказва, че първият заселник е бил бежанец, потърсил спасение по тези места след падането на България под турско иго. Той назовал новото село Косилка, защото за да си направи място за къща и нива му се наложило само да развърти косата си на избраното от него място“, разказват жители на Царева ливада, което е най-голямото село в община Дряново.

Косилка има две махали – Горна и Долна.

Въпреки че селото е възникнало в тежките години на турското иго, къщите, които са се строили тогава, са били големи. Изградени са от камък и са покрити с тежки каменни плочи. Поминъкът на населението е бил земеделие и животновъдство. Момчетата били ангажирани с извеждането на добитъка на паша, често обаче, залисани в играта на челик, забравяли за животните. Доста от мъжете изкарвали прехраната за семействата си с типичните за района занаяти като строители, каменоделци или дърводелци.

„Животът в планинското селище бил примитивен. Жените се грижели за домакинството, което в онези години не е било лесна работа, защото не е имало електричество. Водата за миене, готвене, къпане се е носела от селската чешма с кобилицата.

Вълната от овцете е трябвало да се изпере, да се изчепка, да се изпреде, да се пресучи и чак тогава от нея да се изплетат дрехи за цялото семейство или да се изтъкат на стана шарени черги.

В тази дейност от ранна възраст се включвали момичетата и така всеки е имал своята отговорност вкъщи“, споделят местни краеведи.

Недалеч от Косилка, в южна посока, се намира Папазкин чучур. Преданието разказва, че цар Иван-Асен II е пиел само от неговата вода. Наблизо минава и римският път, който води за Тревненския проход. Край пътя се издига тракийска могила, поредно доказателство за богатото историческо наследство на Цареволивадския край.

В момента в село Косилка властва тишината.

Голяма част от къщите са оставени на произвола, рушат се, грохнали под непосилната тежест на каменните си покриви. Растителността напълно е завзела двороветe и вече упорито настъпва към сградите.

Бръшлянът и дивата лоза почти са влезли в някои от тях.

В жилищата е останала покъщнина- легла, покривки, дрехи, увиснали накриво на закачалки, посуда, някои селскостопански пособия, скъсани некролози по вратите, дори украшения по рафтовете.

Във всяка къща има огнище, наричано оджак.

Селото, преживяло едно опожаряване през турското иго и възкръснало от пепелищата за нов живот, сега е пусто.

Нивите и ливадите са превзети от шипки и къпини.

Каменните дувари на имотите са срутени и само няколко къщи, поддържани от своите грижовни стопани, стоят изправени като верни стражи и напомнят за отминалите дни на труд и веселие, на радости и скърби.

Разходката до Косилка е приятна, пътят минава през прохладна гора, в която растат в изобилие гъби пачи крак, манатарки, гълъбки, припънки, ясно се виждат и пътеките, използвани от дивеча.

Следват окъпани в слънце ливади, обсипани с лечебни билки, гъби сърнели, челядинки, печурки, ароматни диви ягоди или гроздове едри къпини.

Птичи песни и виртуозни мелодии на щурци придават на разходката омайно въздействие и ако, улисани в този поход от настоящето към миналото, случайно замръкнете, пътят ви ще бъде осветен от безбройните звезди, обсипали ясното небе, и от танца на светулките.

Веселина АНГЕЛОВА

снимки-авторът и Милена Симеонова