Дряновци си искат общинското радио

​​​​​Журналистът Николина Манева: „Не само че медията беше унищожена, но незнайно къде е и златният фонд…

Жителите на община Дряново вече години наред страдат за общинското радио, което отдавна е закрито. Медията липсва най-много на възрастните хора по селата, които нямат достъп до интернет и масовите модерни комуникации и трудно научават новините, свързани с общината.

Журналистът от кариерата Николина Манева не крие, че радиото е голямата й болка, след като му е посветила 41 години от живота и професионалния си път. Работила е eднoвpeмeннo ĸaтo вoдeщ, peпopтep, peжиcьop нa пyлт, мyзиĸaлeн oфopмитeл, организатор.

В отделни периоди от съществуването на радиото бяхме екип от двама и повече журналисти, но в последните години работех сама, разказва тя.

Така програмата на местното радио е достигала до всеки дом благодарение на един човек.

Общинското радио не работи от над 10 години.

Станцията заглъхнала, след като била издадена заповед от тогавашното ръководство, че заради намаляване обема на работа се съкращава един работещ, а по това време единственият служител в медията била Минева.

„След като се случи това, ангажираха колега от местния вестник от време на време да пуска поне съобщения. Съкратиха ме през 2011 г., само 4 години преди пенсия, когато тъкмо бях завършила обучение по проект на Британския съвет и BBC и бях спечелила конкурс за втория етап на обучение към Британския съвет“, разказва с огромна мъка Николина Манева.

С трепет показва снимки от журналистическия курс с обучители изявени журналисти като Ели Хауард – тогава директор на българската редакция на ВВС, и Ник Хайъм-кореспондент на BBC за Балканския полуостров.

Николина Манева не крие, че така и не успяла да преживее съкращението и да преодолее голямата си привързаност към радиото. Разказва, че продължава да сънува един и същ сън – как бърза да подготви предаване, но закъснява да се включи в ефир, защото събитието е в същия час.

„Събуждам се, разбирам, че е сън, заспивам и отново виждам същата картина“, обяснява дългогодишната журналистка.

Тя е убедена, че ако радио „Дряново“ бъде възстановено, ще се намерят млади репортери, които ще работят усърдно.

„Спокойно може да се организира едночасово предаване, защото в общината се случват много събития, ежедневието изобилства от новини и има с какво да бъдат запълнени информационните блокове“, казва професионалистката от бранша.

Николина Манева се връща назад в годините и заявява, че върху дейността й никога не е упражнявана цензура.

„Няколко пъти се опитаха да ми наредят: „Това няма да го казваш“ или „Кажи това и това“. Но не изпълнявах подобни заповеди. Винаги съм била почтена към слушателите“, категорична е Манева.

Признава, че е имало случаи да направи грешка, но е намирала начин да поднесе извинения на слушателите. Много държала за фактологическата точност на информацията, както и за правилния говор в ефир.

И днес жителите на малките населени места живо се интересуват дали няма отново да зазвучи радиоточката в домовете им. Това са предимно възрастни хора, които през годините свикнали да научават какво се случва в региона именно от местното радио.

„Хубаво беше човек да завърти копчето и докато си върши домакинската работа, да слуша какво се случва у нас и по света. Aз знaм, чe пo вpeмe нa вoйнa пъpвo ce aтaĸyвa paдиoтo, ĸoeтo oзнaчaвa, чe тo e мoщнo cpeдcтвo, ĸoeтo yвeдoмявa нaceлeниeтo зa ĸaĸви ли нe cъбития.

В случая отнеха тази привилегия за населението на общината в мирно време“, коментира 73-годишният дряновчанин Иван Стоянов.

„Радио „Дряново“ много се слушаше.

Хората си зарязваха работата, за да чуят новините. В практиката си имам интересен случай с възрастна жена от с.Гостилица. Един ден жената ми звъни и казва: „Момиче, точката ми не върви. Оставила съм си мотиката в градината и чакам да чуя вестите. Ако ще започваш, казвай, ако не, ще вървя да копая“, разказва Манева.

Журналистката няма да забрави как и се обадил възрастен слушател, който искал да поздрави с песен внучката си за рождения й ден. Момичето обаче било студентка в София и нямало как да чуе поздрава.

„Питам го: „Защо искаш да я поздравиш, след като тя няма да чуе песента. Вероятно искаш комшиите да разберат, че е рожденичка? А той ми отговори: „Не! Аз искам да чуя поздрава, защото така ще ми стане хубаво“.

Много ми е мъчно за тези слушатели, които имаха потребност от радиото, но бяха лишени от удоволствието и възможността да получават информация“, категорична е Николина Манева.

Тя с умиление си спомня с каква страст е правила интервюта с известни хора, подготвяла репортажи, съобщавала горещи новини. Манева разказва за ценна журналистическа практика с организирането на открити студия с директна линия.

„Разговорите продължаваха по час и половина – два и всичко се разиграваше в ефир по предварително обявена проблематика-водоснабдяване, ремонти, благоустрояване и др. В студиото задължително канех специалист и той отговаряше на слушателски въпроси. Тези студия бяха много интересни и за мен самата, защото не знаех какво ще се случи и как ще премине разговорът“, разказва Манева.

Често е имало и напрежение, защото заради неуредици гневни хора не спестявали критиката си към отговорните за възникнали проблеми.

„Тогава имахме кореспонденти от големите предприятия, които предоставяха всякаква информация за производствената дейност. Тези функции изпълняваха служители на заводите. С тяхното съдействие се правеха много стойностни емисии“, посочва Манева.

Журналистката с опит разкрива още, че аргументът на партийци, които имат „заслуга“ за закриването на медията, бил, че радиото не е нужно, защото не можели да го слушат в колите си.

„Това беше основният мотив за унищожаването на медията. Беше крайно несправедливо, че на хората по селата, които не карат автомобили, не ползват интернет и компютри, им беше отнето правото да бъдат информирани?“, коментира Манева.

Тя доверява и друга своя мъка.

„Радиото разполагаше със златен фонд от записи на ролки, аудио касети, от които сега няма и помен. Те съдържаха ценни данни и интервюта със стойностни хора – дейци на културата, учени, творци, спортисти, които вече не са между живите. Защото на глава от населението Дряново се слави с най-много изявени личности. Записвала съм актьори от местния куклен театър, от самодейната оперета, участници и ръководители на кръжоци и др.дейности. В последствие разбрах, че този богат архив е изчезнал. Не се знае дали не е изхвърлен и от кого, или пък е пренесен някъде и се съхранява тайно“, разкрива Манева.

Оказва се, че за да се възроди радиото, е необходима солидна инвестиция. Преди години излъчването е било чрез телефонен кабел, а сега е необходима оптична мрежа.

С идеята за възстановяване на медията се захванал председателят на Общинския съвет в Дряново Тодор Георгиев, известен още като DJ Teddy Georgo.

„Той направи пътека до множество институции. Стигна и до СЕМ, но се оказа, че разходите ще са непосилни за Община Дряново“, подчертава Манева.

„Преди да бъде спряно, радиото много е помагало на жителите на общината. Спомням си как майка ми слушаше новинарските емисии и беше осведомена навреме кога спират водата, защо няма ток, какви празнични прояви подготвя кметството и т.н.“, изтъква Тодор Георгиев.

След като председателят на общинския съвет проучил проблема, установил, че при ремонтни дейности мрежата на радиовъзела отдавна е разрушена.

„За изграждане отново на такава система са необходими нови технологии и инвестицията ще коства минимум 100 000 лева“, изтъква Тодор Георгиев.

Председателят на местния парламент обаче е категоричен, че лесно не се отказва, като се захване с дадена кауза, и е амбициран да продължи да търси варианти да зарадва съгражданите си с възстановяването на общинското радио „Дряново“.

Веселина АНГЕЛОВА