Димитър Димитров, бивш кмет на Дряново: Водоснабдяването на града от яз.“Йовковци“ стана с доброволния труд на хората

Часовниковата кула била възстановена през 80-те години на миналия век, а уникалният часовников механизъм-спасен от предаване на вторични суровини

Книгата „Община Дряново – поглед към миналото. Спомени и размисли“ на бившия градоначалник Димитър Димитров само за броени дни се превърна в най-търсеното четиво.

Авторът е бил кмет на Дряново в периода 1981 – 1990 година и председател на Общински съвет от 1995 до 1999 година. Като активен участник в обществения живот на града и натрупан солиден административен опит, Димитров по изключително увлекателен начин споделя важни и интересни факти от по-новата история на региона.

„Искам да отбележа, че не съм писател. Това е първата ми книга и оценка за нея ще дадат читателите. За начало на документалната творба съм избрал чужда мисъл, която много харесвам. „Животът е чудо, дарено на всеки. През него минават и разни пътеки. Коя ще поемеш, съдбата отрежда, но как ще я минеш, умът ти нарежда!“, цитира Димитров.

Той доверява, че решил да напише книгата в хода на предизборната кампания през 2001-2007 година.

„Тогава кандидати за кметове и общински съветници надминаха себе си в желанието да отрекат, омаловажат и обезценят постигнатото в община Дряново в годините преди това. В действителност да се очерни и отрече успешното развитие на града и общината не е лесна работа. Доволен съм от съдбата си, че ми отреди пътеката на обществено-политическия живот. Първоначално това е боязливо и нерешително, но в последствие уверено изминат път. Подробностите за завоите на това житейско и управленско пътешествие, читателите могат да научат в уводната статия на книгата“, обяснява Димитър Димитров в навечерието на 80-годишнината си.

Той разказва още, че задачата, която си поставил при писането е да очертае основните параметри, характеризиращи развитието на Дряново и общината и на тази база да се направят съпоставки между отделните периоди. Те са от Освобождението до 9 септември 1944 г., след това до промяната на 10 ноември 1989 г. и от началото на демокрацията до 2000 година.

В книгата авторът е споделил любопитни истории за водоснабдяването на Дряново, възстановяването на часовниковата кула, изграждането на поликлиниката, на новото крило на Дряновския манастир, на сградата на Ловния дом, новата Ритуална зала, за цялостното благоустрояване на населените места и за стопанския живот преди и след 1989 г.

Поместени са също десетки архивни снимки и документи, които допълват интригуващия разказ.

„Интересно е как Дряново се включи във водоснабдяването от язовир „Йовковци“. Преди години градът изпитва остра нужда за питейна вода и местното ръководство прави няколко опита пред управата на Велико Търново Дряново да бъде включено в водопроводната мрежа от язовира. Усилията им не дават резултат. Тогава управленците потърсили помощ от видния деец на БКП Никола Българенски, който поискал лична среща с Тодор Живков. Двамата седнали да пият кафе и Никола Българенски разказва за проблема. Живков отпива от кафето си, вдига секретния телефон на комунистическата власт  “Петолъчката“, свързва се с първия секретар на Окръжния комитет на партията във Велико Търново Никола Василев и нарежда: „Включвай Дряново във водоснабдяването от язовир „Йовковци“. Затваря телефона и заявява на Българенски: „Въпросът ти е решен!“. След това следва епопея на трудов ентусиазъм“, реди Димитров.

Бившият управник е категоричен, че няма друга такава внушителна обществено-политическа и стопанска задача, която да е приета така радушно и всеобщо от населението на Дряново. Въодушевлението било огромно и хората сами питали кога ще ходят на бригада.

„Тогава трябваше да се изсекат десетки декари овощна градина в устието на язовира. Общинският съвет правеше график, директорите на предприятията уреждаха бригадите и хората работеха безвъзмездно с огромно желание“, уверява Димитров.

Интригуваща е и историята и на часовниковата кула в центъра на Дряново, описана в новоиздадената книга.

От страниците и става ясно, че емблематичният обект е изграден в края на 1778 г. Кулата е една от първите не само в района, но и в България.

През 1943-1944 година обаче общинската управа предприема реконструкция на площада, смъква му нивото с 2 метра и това открива основите на часовниковата кула. Тя се пропуква, застрашена е от срутване и местното ръководство решава да я събори. Мислели да предадат часовниковият механизъм с камбана на вторични суровини в Севлиево. Известната дряновска учителка и краевед Бонка Тихова организира митинг на центъра на града и спасява уникалният механизъм.

„При едно мое посещение на Историческия музей, видях часовниковото устройство, разпитах за него и незабавно реших, че е трябва да бъде пуснато в действие. Възникна обаче проблем. Трябваше да се намери специалист, който да го ремонтира. Музейните уредници се спряха на майстор от Габрово. След това се запитахме къде да бъде експониран часовникът? На площада пред кметството вече нямаше такова място, защото бяха изградени други паметници. Разгоря се истинска дискусия. Имаше предложения за старата автогара, за площада пред бившето АПК и други места. Допитахме се до Института за паметниците на културата във Велико Търново и от  специализираната държавна инстанция определиха мястото на часовниковата кула. Тя бе издигната в горния край на Ларгото и наистина мястото е стратегическо, защото към кулата има видимост от всички посоки.  Така знаковият обект бе готов за една година и кулата бе открита на 8 септември 1984 г. във връзка с 40-годишнината от деветосептемврийските събития“, посочва Димитър Димитров.

Сладкодумният разказвач изтъква и факти, свързани със здравеопазването в Дряново.

Болницата също е изградена в края на 18 век и през годините била претърпяла няколко реконструкции.

„В началото на 80-те години на миналия век решихме да правим нова съвременна Поликлиника. Тогавашният областен управител на Ловешка област Лазар Лазаров включи обекта в националната програма със сума от 100 000 лева. Тези инвестиции тогава се утвърждаваха  директно от Народното събрание. След това Поликлиниката бе построена като бяха отпуснати и общински средства. След това разширихме и болницата“, спомня си Димитров.

Когато дошло време за откриването на обекта през юли 1984 г. се надигнало брожение и недоволни излезли на протестен митинг. „Тези протести не попречиха за откриването на Поликлиниката и на разширената болница като един от 40-те обекта, посветени на годишнината от събитията на 9 септември 1944 г.“, категоричен е ексградоначалникът.

Димитров, който е живата енциклопедия на Дряновския край разказва увлекателно и за традициите в местния лов, риболов, както и за Ловния дом.

„Ловното стопанство по онова време беше едно уникално място за Габровски окръг. То обхващаше над 3000 декара гори и земя, заградени с метална мрежа, вкопана в земята. В този периметър се развъждаха муфлони, благороден елен, елен лопатар и други видове дивеч. На територията имаше язовир с риба и патици. В периода, когато започнаха да идват и чуждестранни ловци, които даваха своя финансов принос за развитието на Ловно-рибарското дружество, настъпи смяната на режима и дейността замря“, казва Димитров.

Той не крие, че имало двама стопани от съседно село, които били собственици на по 30-40 декара в заградения участък и искали да си върнат земята.

„Направихме опит да бъдат обезщетени с други площи, но те не приеха. Не се съгласиха и на договор за ползване на земите под наем. Това ни принуди да разградим това уникално стопанство и за кратко време дивечът се пръсна по горите и полята и редките екземпляри изчезнаха“, обяснява с болка Димитър Димитров.

Книгата е издадена в тираж от 200 броя. Авторът е дарил екземпляри на множество обществени организации-на Ловно-рибарското дружество, на Туристическото дружество, на кметствата и др.

Подчертава, че в книгата си е използвал информация от популярни, официални документи и други писмени източници.

„Моята заслуга е в това да ги систематизирам и популяризирам“, отбелязва авторът.

Основна част от книгата са негови лични спомени и размисли. „Нека ме извини читателя ако съм използвал често „аз“, но то не е изтъкване, а гаранция за това, че съм непосредствен участник в описаните събития. Съдбата ми отреди тази възможност в продължение на доста дълъг период от 1969 до 2000 година да бъда непосредствен участник във вземането на много важни за развитието на Дряново решения. Най-голямото завоевание през този период е 100-процентовата заетост на трудоспособното население. Книгата е предназначена за тези, които бързо забравят и преди всичко за тези, които искат да знаят основните параметри от развитието на региона“, споделя в заключение Димитър Димитров.

Веселина АНГЕЛОВА