Иманяри дирят в Дряновско имането на лечителя на Левски

Тайната за съкровището на знахаря йеромонах Неофит Калчев все още не е разгадана

Жълтиците на знахаря Неофит Калчев от десетилетия привличат търсачи на заровени иманета в околностите на дряновското село Царева ливада.

Иманяри преравят землището на и дирят жълтиците на  йеромонаха, прославил се като лечителя на Васил Левски. Неофит Калчев, който е живял в селището, в годините след Освобождението се превръща в баща на народната ни медицина и се прочува като изкусен целител, който е спасил хиляди страдащи.

Местни хора разказват, че от десетилетия се говори за скритото имане на Дядо Даскал, както е бил наричан Неофит Калчев в този край. Знае се, че има хора, които са се опитвали да го намерят, ровено е на различни места в селото и в покрайнините.

Някои от по-старите жители на Царева ливада споменават за мистериозна карта, която сочи точното място, на което е заровено съкровището.

„Още докато е бил жив, мнозина са се лакомили за парите на Дядо Даскал, някои са успели да се домогнат до част от тях. Но ако легендите са верни, тези пари са донесли само беди и нещастия на хората, които са плячкосвали“, казват беловласи жители на Царева ливада.

По думите им интересът на златотърсачите се подклажда и от някои фрагменти в стари изследвания на местни краеведи. Известно е, че Неофит не е искал пари от болните. Но повечето от тях, благодарни за това, че Дядо Даскал ги е излекувал, държали да му се отблагодарят кой с каквото може и има.

„Хиляди хора са му били дълбоко благодарни за получената помощ. Заради това когато срещу лечителя на Левски започват гонения за това, че лекува, а няма диплома за доктор, се вдига истинска вълна в негова защита.

Документирано е, че до Неофит Калчев са адресирани 3152 благодарствени писма от излекувани“, коментират запознати с историческите факти.

Според жителите на Царева ливада през целия си живот Неофит Калчев е живял изключително скромно, дори аскетично, и не се е интересувал от парите. Негови съвременници обаче са се опитвали да го оберат още докато лечителят е жив.

С голяма болка Неофит Калчев пише за това в предговор или послеслов към различните издания на своята книга „Народен домашен лекар“.

„Получих писмо от търновския владика да му провода по пощата 1000 лв. подарък. Аз му проводих 100 лв. Той ги върна обратно. Втори път ми писа да му възвърна стотях лева, аз си замълчах.

В 1917 г. получих три писма анонимни от някои тайни шайки да занеса на Балевския каменен мост 15 000 лева, да ги сложа в една дупка, която са приготвили за тях. Иначе, не ги ли занеса, ще ме бомбардират с осем бомби заедно с дома. В 1919 г. получих едно писмо анонимно да занеса на Балевския мост 25 000 лв. В пет дни срок не ги ли занеса, ще ме режат от краката до главата къс по къс“, цитират изследователи.

Че лечителят е разполагал със значителни средства, става ясно и от неговото желание да участва с дарения за различни обществени каузи, които много често са блокирани от местни управници.

„Дядо Даскал щедро е раздавал на полза роду. Дарява средства за построяването на чешми и кладенци в Царева ливада.

Една от чешмите, направена от каменен къс, три пъти е разбивана от иманяри, търсещи златото му там.

От поколение на поколение се предават разказите за голямата суша през 1912 г., когато пресъхва дори Дряновската река, течаща през село Царева ливада. Това е единственият известен такъв случай досега. Тогава всички наоколо, включително и жителите на съседните колибарски селища, се снабдявали с вода от кладенеца до жп линията, построен от Неофит Калчев“, пише краеведът Мойсей Мойсеев.

Местни хора обясняват, че външната мазилка на току-що построената жп гара в Царева ливада също е направена с парите на Дядо Даскал.

На видно място върху стената е поставена паметна плоча с името му. След смъртта на лечителя кметът нарежда плочата с надписа да бъде изкъртена.

Когато се взело решение да бъде построено училище в Царева ливада, Дядо Даскал предложил на училищното настоятелство да построи голямо двукатно школо със свои средства и да го обзаведе изцяло. Той обаче поставил условия – над входа му да бъде поставена паметна плоча с неговото име, а в коридора пред класните стаи – портретът му. Кметът отказал дарението с думите: „Как не! Паметна плоча, че и портрет. Друго не ще ли тоя калугер?“.

В летописната книга на Дряновския манастир е записано, че Неофит Калчев взема участие със значителна помощ при изграждането на източното, представително тогава, здание в двора на манастира. Днес в него са покоите на игумена, хранилището на документите и библиотеката на манастира.

„Въпреки всички тези щедри дарения от жълтиците на Дядо Даскал е останало богатство и след смъртта му през 1928 г. Но тайната за това, къде е заровено имането, остава неразгадана“, убедени са жителите на Царева ливада.

Неотдавна излезе първата по рода си книга за живота на йеромонах Неофит Калчев от Издателска къща „Труд“. След задълбочено изследване на делото на знахаря монах авторите Кристиан Иванов и Борислав Радославов събират както непознати факти и обстоятелства за отец Неофит, така и златните рецепти на билкаря.

„Васил Левски, Апостола на свободата, живее на този свят само 35 години, преди да прекрачи прага на безсмъртието. В неговата борба за Освобождение от турско робство съдбата му праща и верни помощници.

Един от тях е народният лечител йеромонах Неофит Калчев. Той и отец Матей Преображенски–Миткалото успяват да излекуват Левски от незарастваща рана в корема. Помощта им е безценна, за да може Апостола да продължи святата си мисия“, пишат авторите на документалната творба.

От книгата става ясно, че скромният йеромонах Неофит Калчев доживява Освобождението, но никога не парадира със заслугите си към родината. Продължава да върши това, което умее най-добре – да лекува хората и да бъде учител.

Животът го сблъсква с унижения, гонения, трудности. Но и с царски почести. Награждаван е лично от българския цар Фердинанд I и от руския император Николай II.

Неофит Калчев създава и издава първата българска енциклопедия по народна медицина

„Както често се случва, след смъртта си бързо е забравен. Комунистическият преврат от 9 септември 1944 г. слага началото на период, в който народната медицина е отричана, а книгата на Неофит Калчев публично е изгаряна.

България дължи много на Лечителя на Левски. Тази книга е скромен принос към историческата ни памет“, подчертават авторите.

Калчев остава в народното съзнание с прозвището си Лечителя на Левски, след като заедно със своя събрат от Преображенския манастир край Велико Търново отец Матей Преображенски-Миткалото създават лековит мехлем, с който успяват да успокоят и заздравят тежка рана на корема на Апостола, останала отворена след операция в Белград по време на участието на Дякона в Първата българска легия.

Съдбата предопределя за Неофит още една важна роля в българската история след тази за спасяването на Апостола на свободата.

Той е призован от българския цар Фердинанд I да лекува в двореца втората му съпруга царица Елеонора през 1910 г. от тежка и непозната болест.

Задачата пред Неофит изглежда много трудна, защото преди него са се провалили всички светила на медицината, доведени от цяла Европа.

До ушите на цар Фердинанд вече са достигнали хубави думи за книгата „Народен домашен лекар“ и той е наградил автора и с почетен диплом, сребърен медал и 100 лв. за успешния му труд.

Отначало йеромонахът поискал да разбере каква диагноза са поставили „великите“ професори.

Нещата са толкова засукани, че даже и дворцовият лекар твърде дълго се двоумил, докато разбере написаното.

Неофит още след първите 2-3 изречения разбрал, че има голяма грешка.

Моли веднага да пратят човек до Преображенския манастир да вземат всички налични билки, като всяка да бъде поставена в отделен книжен плик, и много внимателно да се доставят в двореца.

След месец царицата започва да се чувства по-добре, даже вече сама става от леглото и няколко минути стои седнала на стол.

Самият руски император Николай II също e силно впечатлен от уменията и познанията на българина за лекуването на различни болести.

До ушите на руския пълководец стигат разказите на хората за спасени руски генерали и войници от йеромонах Калчев.

Императорът изпраща 100 златни рубли и две благодарствени грамоти на духовника билкар.

Години по-късно стари хора разказват, че едва след като вестта за императорските грамоти е станала достояние на обществото, най-после Неофит Калчев получил от българските власти официално разрешение да приема болни.

За това свидетелстват хора от Царева ливада пред местния краевед Мойсей Мойсеев.

Веселина АНГЕЛОВА