Композиторът Тодор Попов от Дряново добил славата на Българския Брамс

През 1994 г. творецът дарява част от личния си архив на Исторически музей-Дряново, който включва партитури и сборници с негови творби, лични документи, поздравителни адреси и отличия от конкурси, грамофонни плочи, снимки и писма от личната му кореспонденция

Дряново има своя значим принос за културното развитие на страната ни със своите изтъкнати писатели, филолози, художници, музиканти. Сред забележителните личности на града е и композиторът Тодор Попов.
За живота и делото на твореца, известен като Българския Брамс, разказва Емилия Михайлова, уредник на отдел „Нова и най-нова история“ в Исторически музей – Дряново.
„Тодор Попов е роден на 23 януари 1921 година в Дряново в семейството на Иван Попов и Стефана Йовчева. В ранните си ученически години той се запознава с песните на своята учителка Пенка Славчева Тодорова. Музикалната му дарба се изявява и той участва в училищния хор, свири на китара, а като цигулар се включва в музикалното дружество “Гъдулка”, към което е сформиран градски хор и оркестър. През 1934 г. бъдещият композитор продължава образованието си в Търново, където свири в гимназиалния оркестър.
В репертоара му са включени интересни творби от руски, западноевропейски и български композитори. От 1938 г. Тодор Попов е в София и постъпва в класа по цигулка на Христо Обрешков. Преподаватели са му Камен Попдимитров, Христина Стоянова, Никола Атанасов и Веселин Стоянов. Започва да композира, като първата му сериозна композиция е “Змейово либе”, споделя Емилия Михайлова.

Изследователката допълва, че през 1942 г. Тодор Попов завършва музикалното училище и отбива военната си служба в Търново.

Тогава той композира един от най-популярните войнишки маршове „Марш на картечника”, „На стража”, „Изпращане”, „Напиши писмо на граничаря”, които за кратко време придобиват голяма популярност. След казармата Тодор Попов е приет в теоретичния отдел на Музикалната академия в София, като продължава да пишe песни, сътрудничи на “Войнишка музикална библиотека” и е музикален консултант при Централен дом на народната армия (ЦДНА). Едновременно с това той свири в Академичния симфоничен оркестър под диригентството на проф. Марин Големинов, сътрудничи на режисьорката Лена Чернева и работи за изграждането на Театъра на Народната армия.

„Като виолист и аранжор Тодор Попов се изявява в оркестъра на ансамбъла за песни и танци при Министерство на вътрешните работи и композира две от най-хубавите си песни- „Младежка пролетна” и „Първи май”. Завежда музикалния сектор при детска редакция на Радио София, за което е удостоен със “Златна значка за младежко творчество”.
През 1949 г. Тодор Попов завършва Държавната музикална академия и е назначен за асистент по хармония. През студентските години той дружи с поетите Иван Радоев, Станка Пенчева, Климент Цачев, Орлин Орлинов, Найден Вълчев и Веселин Ханчев, по стиховете на които пише свои песни. През 1952 г. е удостоен със званието “Лауреат на Димитровска награда” за музика към филма „Утро над Родината “ и цикъла „Песни за моето село”. Същата година е приет за аспирант в Московската консерватория „П. И. Чайковски” и специализира композиция при Е. Голубьов“, разкрива Емилия Михайлова.
В Москва написва „Струнен квартет”- дипломна работа, симфоничната картина “Рожен” по оригинални родопски мотиви и неповторимата по своята мащабност хармонизация на старата българска песен “От как се е мила моя майнольо”. Тук той се запознава с композиторите Арам Хачатурян, Карен Хачатурян, Кабалевски, Шчедрин и Хренников, с които го свързва дългогодишна творческа дружба.

„Главни теми в творчеството на композитора са Родината, мирът, дружбата и любовта.

Българската народна песен е извор на вдъхновение и той обработва народни мелодии от различни краища на страната, като „влага нещо от себе си”. Много известни са обработките му „Стара се майка ни ложе”, „Русо мила моме”, „Очи, очи”, „Карай ма майчинку”,”Ой, Дене ле”, „Заплакала е Рила планина” и др.“, изтъква Михайлова.
По думите й Тодор Попов с много обич твори за децата. Почти всички песни са предназначени за детския хор “Бодра смяна”- изпълнителска формация с богати интерпретаторски възможности. Автор е на сборници с песни за учениците като „Моята хармоника”, „Хорови песни”, „Трийсет дечица”, „Дребосъчета”.
Най-голям дял в творчеството на композитора заема песента. Тя е най-близко до неговата творческа нагласа и емоционалност. Тодор Попов се нарежда между изтъкнатите наши композитори – песенници. В интервю пред журналиста Любомир Димитров маестрото споделя:
”Моята любима песен е „Хорал”. Тя е по текст на Димчо Дебелянов от стихотворението „Помниш ли, помниш ли тихия двор, тихия двор с белоцветните вишни…”. Този текст ми спомня за майка ми, за детството ми, за Дряново и затова песента избликна спонтанно от душата ми. „Хорал” е песен, която се изпълнява от мъжки хорове, защото чрез мъжките гласове звучи нежно и завладяващо.”
„От 1962 до 1965 година Тодор Попов е секретар на Съюза на българските композитори, а по-късно – главен секретар на творческото обединение на българските композитори. За своята музикално-творческа и обществена дейност е удостоен с едно от най-високите творчески отличия – заслужил артист. Бил е народен представител в IX и X ОНС.

През 1994 г. Тодор Попов дарява част от личния си архив на Исторически музей-Дряново.

Дарението включва партитури и сборници с негови творби, лични документи, поздравителни адреси и отличия от наши и международни конкурси, грамофонни плочи, снимки и писма от личната му кореспонденция.

Тодор Попов умира на 2 февруари 2000 г.в София.

Неговото последно желание е да бъде погребан в Дряново, а върху паметната плоча да бъде изсечена мелодията на песента „Волен вятър” по текст на Иван Радоев“,

съобщава Емилия Михайлова.
Журналистът Любомир Димитров пък разказва любопитен факт от живота на композитора, който е показателен, че Тодор Попов е бил уважаван и почитан от много негови колеги. За интересния случай той научил от проф. Васил Арнаудов.
„На един от международните хорови фестивали във Варна преди повече от 30 г. Тодор Попов бил член на международното жури. Когато след приключването на форума членовете на журито правили пълни анализи на представянето на отличените смесени и еднородни хорови формации от света, известният сред музикалните среди хоров диригент от Холандия Йос Вранеген става и заявява, че сред членовете на журито е и световноизвестният композитор-песенник, българинът Тодор Попов. Всички в знак на уважение стават на крака и аплодират дълго маестрото.
После Вранеген се покланя на Попов и му казва, че неговият прадядо познавал навремето великия композитор Йоханес Брамс, а той сега е радостен, че познава такъв талант като маестро Попов. Именитият дряновец много се притеснил от тази висока оценка и смутено станал, за да поблагодари на холандския специалист“, споделя Любомир Димитров.

Веселина АНГЕЛОВА

снимки-Исторически музей-Дряново и „Дестинация Дряново“