ВодещиОбщество

Събитията в Дряновско преди 100 години са свързани с преврат, поставил началото на граждански конфликти

Призори на 12 юни добре въоръжен отряд от Килифарево, към който се присъединяват Боби Денчев и Никола Кънчев от село Длъгня, атакува Дряново

На 9 юни 1923 г. София осъмва с военен преврат, извършен от армейските части на Военния съюз. Правителството на БЗНС е свалено и властта се поема от коалиционен кабинет начело с проф. Александър Цанков. Още същата сутрин правителствената промяна е оповестена в Дряново. Околийският началник Вельо Дончев получава заповед от търновския окръжен началник да предаде властта, но съобразявайки се с Окръжно №14 на Постоянното присъствие на БЗНС от 9 май 1923 г., той не се подчинява на заповедта и с това се слага началото на организираната съпротива срещу преврата в Дряново. Това разказва Емилия Михайлова, уредник в Историческия музей в Дряново.
„Дончев свиква заседание на ръководството на земеделските дружби от града и околията. Изпраща сдружените земеделци Стефан Дуфев, Тодор Попстайков и Генчо Йоневски в жп депо Царева ливада, за да вземат от началника на гарата една свободна машина и с нея да отидат в Търново, за да разузнаят положението и да подбудят населението, живеещо около гарите да се въоръжи, организира и стече в Дряново. Вельо Дончев наредил да се раздадат на членовете на БЗНС всички налични пушки от оръжейния склад на Околийското управление. Едва в края на деня той предава управлението на запасния капитан Нено Марев, с което започват масови арести в града“, споделя Емилия Михайлова.


Николай Куманов, активен участник в юнските събития в Дряново, си спомня: „Тогава бях учител в Дряново и член на БЗНС. Щом се получи известието за станалата правителствена промяна, отидох в Околийското управление. На площада се бяха събрали десетки дружбаши и комунисти. Там бяха Сава Казаков, Васил Огнянов и Никола Далев. Ние обсъдихме новото положение и решихме Савата да замине за родното си село Караиванца, където да организира бойни групи от селяни-земеделци, с които да дойдат в Дряново, за да се даде отпор срещу преврата. За тези действия Куманов е обвинен за „деяния несъвместими с учителското му звание” и арестуван на 10 юни 1923г. „При ареста – спомня си той – ми взеха пистолета и джобния часовник. Вечерта ме прехвърлиха в училището, където заварих Генчо Попов, Васил Огнянов, Иван Манчев и др. Числото на арестуваните постоянно растеше. Там разбрах, че Казаков действително е успял да организира селяните. Въоръжени те слизат към града, но се натъкват на войскова част. Завързва се кратък бой и много от въстаниците са заловени и арестувани.”


Призори на 12 юни добре въоръжен отряд от Килифарево, към който се присъединяват Боби Денчев и Никола Кънчев от село Длъгня, атакува Дряново. След близо четиричасово ожесточено сражение по улиците на града и в района на Околийското управление съпротивата на блокарите била сломена, а арестуваните освободени. В сражението са убити Петър Панайотов от с. Килифарево и Съби Димитров от с. Въглевци. В Дряново бил създаден революционен комитет в състав: Никола Киряков, Стефан Гайдарджиев, Георги Попов и Иван Манчев – комунисти и Стефан Дуфев, Тодор Попстайков и Никифор Балчев – земеделци. Този комитет се явява орган на единодействието между комунисти и земеделци.


„Отпор срещу преврата организират и жителите по поречието на р. Дряновска. Въоръжени групи от селата Ганчовец, Зая, Длъгня, Катранджии, Туркинча, Гвоздейка, Маноя и Косарка се отправят към гара Соколово. Заедно с оттеглящия се Килифаревски отряд и след няколкочасово сражение в района между гара Соколово и спирка Ганчовец, те не дали възможност на два военни влака, идващи от Търново да продължат в посока към Дряново.
Превратът на 9 юни 1923 г. поставя началото на граждански конфликти, които дълго време разтърсват българското общество“, казва в заключение Емилия Михайлова.

Веселина АНГЕЛОВА

снимки-Исторически музей-Дряново

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *