Районът около Дряново е благодатен за велотуризъм

Основният веломаршрут е в направлението Дряново – с. Царева ливада – с. Доча – с. Нейчевци – Крепост „Градът” – м. Манастирско лозе – Дряновски манастир

 

Районът около Дряново е благодатен за велотуризъм. Основният обособен веломаршрут е в направлението Дряново – с. Царева ливада – с. Доча – с. Нейчевци – Крепост „Градът” – м. ”Манастирско лозе” – Дряновски манастир. Трасето е маркирано с бяла и синя боя, обозначено е с две информационни табели и указателни стрелки. Общата му дължина е 10 километра.

Градът наброява 8655 жители, разположен е в северните склонове на Централния Предбалкан. Общината е от 63 села, махали и колиби, живописно пръснати из гънките на планината, образувани предимно от разселване през 16-17 век. Общината се пресича от две големи реки р. Янтра и р. Дряновска. Населението на общината е около 12 000 жители.

„Дряново има благоприятно географско разположение – намира се на 20 км от Габрово, на 30 км от Велико Търново, на 17 км от Трявна и на 30 км от Севлиево и Горна Оряховица. Градът е на магистралата Русе – В. Търново – Габрово – Шипка – Казанлък и Ст. Загора и е гара на основната жп артерия, свързваща Северна и Южна България. Надморската височина е около 300 метра“, припомнят запалени велосипедисти.

Те посочват, че веломаршрутът се развива в близките околности на Дряново. Започва от площад „Старата автогара” в централната част на града. Преминава по старинната улица „Пенчо Черковски”, стига се до каменния мост на р. Дряновска, строен от майстор Кольо Фичето. Пресича се реката и жп линията и се тръгва в посока с. Царева ливада /4.3 км/. От там с отклонение наляво по стръмен асфалтов път, се стига до с. Добрените /400 м/, продължава се по пътя и се стига до с. Доча, а след това  до с. Нейчевци /1.8 км/. От селото, в западна посока по стар каменист път, се излиза на платото „Стринава”/1 км/. Тук има руини от средновековната  крепост „Градът”.

„Крепостта „Градът” е разположена върху плато с дължина 3 км и широчина 2 км. От запад проломът на р. Дряновска го отделя от голямото плато „Стражата”. Към реката се спускат отвесни скали /40 м/. Платото е достъпно от югоизток, където е укрепено със защитен зид. Той минава в местността „Касъм”. В южната част на платото „Стринава” се намира скалния феномен „Момини скали”, посочват велоспортистите.

Легендата говори, че по време на турското робство в с. Нейчевци имало две сестри, много красиви девойки с дълги коси. Тогава през селото минали турци – големци, видели момичетата, много ги харесали и принудили баща им, чрез заплахи, да им ги даде за съпруги. Уговорили кога  ще дойдат да ги вземат. Дошли за тях и започнала гощавка до късно през нощта. Сутринта момичетата помолили да ги пуснат да се простят с родния край. Те отишли на скалите над Дряновския манастир. Девойките не искали да се потурчат и да си сменят вярата. Тогава решили да сложат край на живота си. Сплели косите си и се хвърлили от високите скали. Оттогава тези скали се наричат „Момини скали”, а пещерите под тях „Момини пещери”.

„В северната част на платото, където се е намирала северната порта по маркирана пътека, пътят слиза в м. ”Манастирското лозе” /0.8 км/. Тук има паметна плоча на въстаниците от четата на  поп Харитон и Бачо Киро,  загинали при опит за пробив на обсадата на манастира през Априлското въстание. По горски пътеки се пресича жп линията и се стига пред портата на Дряновския манастир /0.5 км/. Пътят е стръмен и на места велосипедите се бутат“, предупреждават любителите на този вид спорт.

Те разказват и за друга забележителност, през която преминава велотрасето. Това е Дряновският манастир, който е основан през ХІІ век и е национален паметник на културата. Известен е с епичната си отбрана по време на Априлското въстание през  1876 г., когато четата на поп Харитон и Бачо Киро са се сражавали самоотвержено в продължение на 9 дни срещу 12-хилядна турска армия. Манастирът е опожарен, оцелява само църквата “Св. Архангел Михаил”/1845 г./. След Освобождението  светата обител е възстановена. Израз на признателност към героите е издигнатият паметник-костница през 1897 г.

Веселина АНГЕЛОВА