ГорещиРепортажи

Родолюбци събират средства за реставрация на 190-годишната църква в Керека

В храма „Свето Благовещение Богородично” са запазени част от уникални стенописи, дело на тревненските зографи Кръстьо Захариев и неговите синове Георги и Петър Кръстеви

Родолюбци откликват на призива на кмета на дряновското село Керека Йордан Дойнов и даряват средства за реставрация на православния храм „Свето Благовещение Богородично”. Светинята е една от най-старите 100 църкви в България. След като управникът поде кампания за спасяване на църквата, в края на миналата година бе разкрита сметка и хора с добри сърца вече подпомагат инициативата. Други се включват с доброволен труд.
„Известният майстор на суха зидария Христо Тоцев се ангажира да изгради подпорна каменна стена. Ще направим дренаж и така ще изолираме храма от проникващата влага“, сподели Йордан Дойнов.
Той разказва, че християнският дом е осветен през 1837 г. В църковния двор през 1852 г. е открито селското училище. За обучение на децата по онова време е била използвана гласовата система за обучение, смятана за най-прогресивната за времето си.
„През тази година се навършват 190 години от построяването на църквата, която от десетилетия не е действаща и е в окаяно състояние“, казва кметът на Керека.
По негова инициатива миналата есен потъналите в бурени сграда и двор били почистени. Каменната зидария на вкопаната в земята постройка на места е напукана, олтарът е потрошен, липсват икони, има паднали дървени колони. В двора стърчат останки от зидовете на някогашното килийно училище.
Църквата в Керека е един от недостатъчно проучените паметници в България от първата половина на XIX век. Издигнат е в средата на селото, разположено на 8 км от град Дряново. Храмът не е изцяло зографисан. Само южната и северната стена на наоса са покрити с изображения и библейски сцени. Според специалисти ще е трудно да се реконструира иконостасът изцяло поради липса на информация и архивни снимки. В началото на 70-те години той е бил запазен, за което свидетелства научно обосновано предложение, изготвено от Националния институт за недвижимо културно наследство. Стенописите в църквата са неподписани, но техните иконографски и стилистични особености ги свързват със зографите на Тревненската школа. Редица иконописни специфики сочат, че автори са Кръстьо Захариев и неговите синове Георги и Петър Кръстеви, живописци от Трявна, завършили работата през 1835–1837 година.
На една от стените в близост до олтара е изобразена женска фигура с царски одежди и корона. На каменна плоча на пода е издълбана годината на построяването на храма-1837 г. Запазени са обаче дърворезбите на тавана. Още по социалистическо време е направена нова камбанария. Това е станало благодарение на тогавашен зам.министър на културата, който е родом от Керека и е издействал пари за звънарницата. По програмата „Красива България“ пък е ремонтиран покривът.
„Когато започнахме да разчистваме руините, попаднахме на кладенец в притвора на църквата. Съоръжението е дълбоко и е добре оформено от плътно подредени камъни. Отворът беше покрит с дъски. Не е ясно за какво е служел този кладенец-дали като укритие на хайдути, дали като тайник за ценни книги и пари“, казва Йордан Дойнов.
Сърцатият управник допълва, че процедурата за отпускането на средства за възстановяването на храма, което вече е негова кауза, се оказала много тромава. Преди години са направени постъпки близо двувековният храм да получи статут на паметник на културата от местно значение, дейностите стигнали до определен етап, но били преустановени.
„Тепърва ще се прави технически проект за ремонта на сградата. В алманах на българските църкви, който е на български и на английски език, храмът на Керека е подробно описан. Информация за него има и в книга, посветена на селото с автор бившият военнослужещ Стефан Варнев“, информира Йордан Дойнов.
Той е разговарял с великотърновския митрополит Григорий за предстоящия ремонт.

Дарителска сметка за възстановяване на църквата „Свето Благовещение“-село Керека:
BG 87 BPBI 88981031946801
BIG BPBIBGSF
Юробанк България АД

Веселина АНГЕЛОВА

снимки-авторът

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *