Ученически бележник на 120 години и старинни учебни пособия пазят в килийното училище към храма „Св.Троица“ в Дряново

април 5, 2023април 5, 2023 Дряново Борба БГ 0 коментара

Заслугата за родолюбивото дело е на отец Ивелин Дечев, който издирил голяма част ценните предмети от антиквариати , а други са предоставени от дарители

Църквата „Света Троица“ в Дряново освен свято място е и културно-историческо средище. Заслугата е на отец Ивелин Дечев, който служи и с много любов и отдаденост поддържа храма.
Неотдавна той бил основно ремонтиран със съдействието на великотърновския митрополит Григорий. В реконструкцията са вложени 688 585 лева от европейските фондове и още 103 000 лева национално съфинансиране. С част от средствата е стегната и съседната сграда, в която е възродено някогашното килийно училище. На входната врата е поставена табела с надпис „Училище“, отдясно камбана, която е огласяла началото на учебния час, а от ляво има табела с лика на майстор Колю Фичето и неговата мисъл: „Ама помежду си не градете толкоз дувари, дето да ви делят, ами повече мостове да ви събират…Правете, струвайте, оставете по нещо…!“.
Отец Ивелин отваря възроденото школо, а посетителят, прекрачвайки прага, мигом се пренася в друга епоха. Пред очите се разкрива класна стая, в каквато в миналото са учили на четмо, писмо и родолюбие българските възрожденци и първите поколения след Освобождението.
Старото килийно училище има абсолютно автентичен вид.
„Започнахме да събираме всичко, свързано с образованието от този период от историята на България. Голяма част от експонатите са купувани от антиквариати, а други са предоставени от дарители“, разказва свещеникът, който усърдно е издирвал всяка вещ.
Той постепенно обогатявал експозицията като в нея могат да се видят изключително ценни предмети. В средата на помещението грижливо са подредени дървени чинове. Върху тях са поставени мастилници, перодръжки, пясъчници.
„Имаме ученически бележник на над 120 години“, посочва отецът.
Той с гордост показва старинни учебници, тетрадки, пособия, които връщат времето назад. Сред книжнината е и брошура с инструкции за спазване на лична хигиена срещу зараза от туберкулоза. Върху дървена маса са изложени хармоники, сметала, пумпал, домино, стари часовници. Интерес представлява кутия с кубчета за изучаване на българската азбука като върху всяко от тях е изобразена по една буква, а на обратната среда е щампована монета от тези, които са били в обръщение по това време. Зад чиновете са закачени ръчно тъканите торбички на учениците, с които са ходили на училище. На видно място е поставен и реставриран велосипед от ония години.
„Не искаме това място да бъде замрял музей, в който всичко е под похлупак. Посетителите могат да седнат на чиновете, да се снимат, да усетят атмосферата и да отнесат със себе си частица от възрожденския плам на Дряново. Различни са били нравите в онези години, когато България поема по славен път, наредил ни сред водещите нации не само на Балканския полуостров, но и в Европа. Похвали, но и сурови наказания са били част от учебния процес. Учениците, които са проявявали нехайство и лоша дисциплина, е трябвало са коленичат върху орехови черупки „за да им дойде акълът“, обяснява духовникът.
Затова един кът той е посветил на поощеренията и назиданията. Има пръчка, везни, както и табели, които са окачвани на децата и с тях е трябвало да се приберат в къщи, за да се знае как се справят в училище. Върху белите табели пише „подреденъ“, а на черните „безчинникъ“.
В стаята е оформен и етнографски кът с различни предмети от бита-чакрък, маси паралии, трикраки столчета, съдове за хранене, дървени лъжици, цървули, пафти и др.Върху печка на дърва, отец Ивелин е поставил специален предмет. Металният уред е служел за приготвяне на пуканки, а стопанинът на музея демонстрира как е действал. Любопитство представлява и маша, която се е нагрявала на огън и с нея девойките са се разкрасявали като са си правили букли. По стените са окачени стари снимки и документи, свързани с учебното дело в миналото. Вниманието привлича старинна карта на България, на която са изобразени границите на страната през различните епохи и образите на владетелите, които са управлявали тогава.
Интересен факт е, че в района на Дряново е учителствал и лечителят на Васил Левски- Неофит Калчев. Йеромонахът освен баща на българската народна медицина е бил и дългогодишен преподавател в близките села Царева ливада и Чакалите. За него в старите архиви краеведът Мойсей Мойсеев пише: „Четирите класа на училище „Петър Берон“ в с. Чакалите били съставени само от момчета. Те били обучавани в единствена класна стая с наредени четири чина. Там даскал Неофит Калчев, облечен в неизменното си черно шаячено расо и килимявка, ушити собственоръчно, предавал поредния урок или препитвал по стария. Учениците пишели с подострени клечки буквите и цифрите, първо върху повърхността на сух пясък,поръсван от време на време с вода. Пясъкът бил насипан в плитки сандъчета, поставени край стената. После пишели върху дъска, намазана с восък. След това с креда – по черна графитна плоча, и накрая с молив в тетрадките. Под надзора на най-големите и прилежни в учението момчета всички деца се занимавали самостоятелно. През това време учителят им шиел дрехи от шаяк в ъгъла, седнал върху възглавница, пълна със слама.
„Муха да бръмне в стаята, чуваше се!“ – разказва баба Елена Гоева от с. Царева ливада, предавайки бащините си спомени за учението му в с. Чакалите. В ъгъла на класната стая, зад гърба на Неофит Калчев, стояла изправена дълга-предълга лескова пръчка. Излъскана от ръката на учителя в дебелия край и пообелена на върха от „участие“ в учебно-възпитателния процес по гърбовете на по-непослушните.Димитър Цочев по прякор Българията от бившите колиби Кумановци, като ученик много често бил „поучаван“ от Неофит Калчев с тая лескова пръчка заради белите си. Често стоял наказан по цял час на колене, под които имало орехови черупки или царевични зърна с ръце, вдигнати нагоре. Завършили основното си образование, повечето от учениците на дядо Даскал ставали отлични земеделци и занаятчии. А най-будните от тях – учители. Всички били високо ценени като знаещи и можещи хора. Полезни за другите и за себе си. И най-добрият атестат за житейската им зрялост бил фактът, че са възпитаници на даскал Неофит Калчев Златоуст“.