През XVIII и XIX век Дряново принадлежи към икономически, политически и културно най-развитите и напреднали райони в Османската империя

Любопитни факти за града са включени в мащабно изследване музейните уредници Стефана Вълчева и Емилия Михайлова, които представят 674 снимки, документи и спомени в документална книга

Излезе от печат книгата „Дряново и новото време (1880-1941). Документи, снимки и спомени“. Изданието е на Историческия музей в града и е първата по рода си книга за града.

Автори на документалната творба са уредниците в музея Стефана Вълчева и Емилия Михайлова, а рецензент е известният историк от Велико Търново проф. д-р Петко Ст. Петков.

Настоящото издание обхваща продължителен период от време. Изследването обхваща събитията от началото на 80-те години на XIX век и възстановяването на българската държава до началото на 40-те години на XX век и последвалите съществени обществени и политически промени. Aвторите представят различни страни от общественото, административното, икономическото и културното развитие на Дряново. Изнесените факти са илюстрирани с документи, фотографии и спомени, съхранявани във фонда на Исторически музей – Дряново.

Книгата е издадена с финансовата подкрепа на Министерство на културата.

„Във фондовете на Исторически музей-Дряново от над половин век се събират и съхраняват архитектурни материали за миналото на Дряново и неговото административно, стопанско и културно развитие. Те са любопитен и красноречив разказ за града и жителите му от края на XIX и средата на XX век. Епохата на Княжеските времена и Царство България е впечатляваща и непозната на широката публика. Надяваме се, че тази книга ще е полезна за историци, които правят проучвания, както и за любознателни читатели.

Материалите, които сме подбрали и включили в този албум са 674 снимки, документи и спомени. Разположени са на 254 страници“, споделя Емилия Михайлова.

По думите на Стефана Вълчева материалът е разпределен в няколко теми. Първата е „Държавата в малкия град“ и обхваща административното ръководство на Дряново и това са кметовете, които са управлявали през този период. Друг раздел разказва за предприемчивите българи. В него са включени занаяти, търговия, индустрия и банки. Авторките са разработили и темите „Европейски град с архитектурно наследство“ , „Градско общество“ като са изнесени факти за хора, творили историята на града.

„Не сме забравили и отечествения дълг и това са войните за национално утвърждаване и обединение. Общественият живот в Дряново също е включен в изданието като са публикувани данни за читалището и различни дружества. Отделено е място и за неизменно свързаният с Дряново- Историческия Дряновски манастир. Книгата завършва със закачка „Поздрав от Дряново“, която включва стари снимки и панорамни картички, които са изпращани от местни жители по различни поводи“, разкрива Емилия Михайлова.

Тя разказва, че Дряново придобива градски облик в края на XVIII век с промените в архитектурата, стопанското си развитие. Изградена е часовниковата кула, за да отмерва работното време в многобройните занаятчийски работилници. Появява се улицата на обущарите, кланиците на месарите, увеличава се числеността и известността на строителния еснаф. Забогатяват сдруженията на мутафчиите, халачите, шивачите.

През XVIII и XIX век Дряново принадлежи към икономически, политически и културно най-развитите и напреднали райони в българските провинции в Османската империя.

Местните буржоа натрупват капитали, имат завидно благосъстояние и самочувствие. Участват във всенародните движения за светско образование, независима църква и национално освобождение.

„В края на XIX век и първите десетилетия на XX век местното занаятчийско производство променя своя характер, силно ограничава производствата си и запада. Причина за това е, че не може да се конкурира с евтините промишлени стоки. Някои от занаятчийските работилници затварят, а други майстори се преквалифицират и придобиват по-голям опит.

Модерната епоха на града проличава и в архитектурния силует. Появяват се първите обществени сгради. От 1883 г. Дряново е обявен за околийски център. Една от най-ранните сгради в Княжество България е болницата. Тя е построена по проект на италианския архитект Джовани Мосути и през 1883 г. отваря врати, за да приеме първите 102-ма пациенти. В Дряново се изгражда и училище, което е окончателно завършено през 1899 г.и е проект на софийския архитект Алекси Начов“, обясняват двете изследователки.

Михайлова и Вълчева уточняват, че тези сгради са по европейски стандарти и са съобразени с държавното законодателство. Голяма част от тях се финансират от дарения, както и от общинския бюджет.

От страниците на документалната книга става ясно, че по това време се инициира и строежа на обществени сгради. Така с дарения и доброволен труд са издигнати сградите на Народно читалище „Развитие-1869“ по проект на арх.Никола Кротев, както и Туристическия дом „Никола П.Мушанов“. Ловният дом също е съграден с труд и лични средства на ловците, а Здравния дом е създаден с дарение на дряновеца и търговец в Русе Сава Йотов. На мястото на бащината си къща през 1940 г. започва строежа като финансира не само построяването на сградата, но и вътрешното обзавеждане. В местността „Ракитака“ в Дряново е предоставен терен за Футболен клуб „Стар герой“ и с помощта на гимназисти и спортисти се оформя и градския стадион. Така градската инфраструктура е благоустроена с регулационните планове от 1901 г.и 1930 г. Прекарани са нови улици, тротоари, оформени са площади, изграден е водопровод. През 1925 г. при болницата е открита Климатична станция за лечение на леки форми на туберкулоза.

Любимо място за разходка и почивка на дряновци и гости на града е Клисурата на мъжкия манастир „Св.Архангел Михаил“, която е само на 5 километра югозападно от града. Монасите съхраняват спомена за загиналите въстаници от четата на Поп Харитон и разказват всеки посетител за подвизите им. Пословично е и гостоприемството на монасите към многобройните поклонници.

„В демографско отношение населението на Дряново започва да намалява от 80-те години на XIX век, когато се изселват част от семействата на опълченците, които са оземлени в Добруджа. През 1893 г. жителите на Дряново са 3297 души. Големината на града не се променя съществено и през първите години на XX век. Напускат го много млади хора, образовани и специалисти, които търсят професионална реализация в други градове на страната“, информират авторите на книгата.

До 1940 г. Дряново се изгражда като съвременен град с развиваща се индустрия, оформени държавни структури, модерни културни институции. Местното общество уверено и със самочувствие навлиза в новата епоха и ползва модерните икономически и културни постижения.

„Към момента нямаме експозиция, която да представя живота на дряновци през този период. Сега сме се заели с тази задача. Новата експозиция, за която ще бъдат използвани материалите от албума, ще бъде разположена в Лафчиевата къща на площад „Колю Фичето“. Емблематичната сграда е национален паметник на архитектурата от епохата на Възраждането като е построена през 1840 г. от майстор Колю Гайдарджията и е известна като Къщата без пирони“, посочва Емилия Михайлова.

Стефана Вълчева подчертава, че голяма част от снимките са подкрепени и със спомени на дряновци.

„В миналото изявени дряновци са завоювали множество награди. Например бронзов медал е бил присъден на братята занаятчии Минчо и Станчо Тананови на световно изложение в Лиеж. Двамата обущари участват и в първото българско изложение в Пловдив, където печелят сребърен медал. В книгата сме представили майсторски свидетелства. Имаме и снимки от посещенията на Никола Мушанов, който от 1931 до 1934 година е бил министър-председател на България. Той е роден на 12 април 1872 г.в Дряново и произхожда от стар възрожденски род“, подчертава Емилия Михайлова.

В книгата са поместени и фотоси от чествания на вагонната фабрика, които свидетелстват, че това са били грандиозни празници. Те са били на 30 януари на площада в Дряново.

„Сред любопитните спомени е този за дряновецът Станчо Хаджистанчев, който е син на кмет на града, завършва търговската гимназия във Варна и е учил търговски науки в чужбина. Когато избухва Първата световна война, той се връща в Дряново и след това тръгва за фронта. Неговият баща му подаря фотоапарат, с който Станчо Хаджистанчев прави снимки, които са ценен фоторепортаж от фронтовата линия. Запечатал е бойците както в ежедневието, така и в бойна обстановка“, разкрива Емилия Михайлова.

 

Веселина АНГЕЛОВА

снимки-Исторически музей-Дряново