Дряновки пазят тайни за боядисване на яйца с естествени багрила

Традицията повелява използване на растенията брош, млечка, коприва, лук, орехи, корени и др.

На Велики четвъртък още призори възрастни жени в Дряново се приготвят за един от най-сакралните ритуали-боядисване на великденски яйца с естествени багрила. Беловласите дряновки са съхранили знания, свързани с обряда, придавани от поколения до наши дни. Традицията повелява използване на растенията брош, млечка, коприва, лук, орехи и др.
„Става се рано, отправя се молитва и се излиза сред природата, за да се набавят необходимите растения, които придават цвят на яйцата. Те пък трябва да са предимно бели, за да изпъкнат боите. След това се запалва огън и се слагат менците с вода, в която да поврат билките. Така от тях се извлича естественото багрило“, обяснява 75-годишната Радка Стоянова.
Вещата във великденските тайнства дряновка, напомня, че растителните багрила няма да навредят на организма, нито ще замърсят околната среда.
„Синият цвят се постига с индиго, а червеното с брош. От едно растение могат да бъдат извлечени до 15-20 нюанса. За багрилен материал могат да бъдат използвани корени, кори, листа, стебла и цветове.За разлика от химическите бои, с растителните е трудно, почти невъзможно да се повтори точно същия цвят. Той зависи от това по кое време на годината е събран растителният материал, къде е расло растението, както и от качеството на багрилното вещество в него“, казва още баба Радка.
Тя уточнява, че за традиционната процедура си приготвя и памучни тъкани с релефни шарки. Набира и различни треви-детелини, листа от глухарче и др. Когато багрилата са готови, а яйцата сварени, още докато са топли пристъпва към украсата. Прилепва върху яйцето листенца с различна форма. След това увива яйцето в парче от тъканта и го потапя в багрилото. Когато изстинат боядисаните яйца баба Радка казва, че ги обтрива с памук, напоен с олио, което им придава лъскавина. После ги подрежда в панерче със слама и до тях задължително поставя китка от здравец, чемшир и червено цвете.

Веселина АНГЕЛОВА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *